Близки, сродни и толкова различни, с един и същ корен евреи и мюсюлмани се разделят неизлечимо още от времето на Абрам с първородния му син Исак и по-късно Исмаел.

Готов да жертва най-скъпото в живота си (Исак), Абрам – поради това преименован от Бога, Авраам – става баща на монотеизма. По-късно синът на Исак, Яков, води борба с ангел, показва неоспорими качества и приема името Израел. Исмаел от своя страна ще стане човекът, който се подчинява на Аллах, бог за тези, обърнати към Него в религията ислям. (в превод подчинение). Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага задължителните принципи, за да намери обещания мир. Това осмисля трудностите в живота. Невярващите са обречени.

                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  свещената книга Тора означава “ориентиране”. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстове. В библейските писания Яков се бори със и против Ел (Бога) – той дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира думите, които е получил. Основната човешка проява за него е да изучава, да обмисля, да опитва да разбере, но не и да се подчинява, да вярва и да приема безотказно. Ел е в духа на Яков, готов да пребори трудностите, да отваря себе си и еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене и въпроси, асимптоти към истини в непрекъснато мутиращия  свят. За евреите Ел се нуждае от хората, за да променя себе си едновременно със света.

                                                                            /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос иска да подобри състоянието на евреите в размирната по това време епоха. В очите на съмишлениците си той е дълго очаквания месия. В напрегнатия, объркан по това време еврейски свят, той прилага библейските писания в по-ясна, лесна за възприемане форма. Последователите му в желание да съберат привърженици на еврейското убение, представят Христос като божествено въплъщение в човешка форма и централна фигура в заформящото се  християнско течение. Идеята била хората да се привлекат и обединят  в една религия. Шест века по-късно мюсюлманите имитират същата сериозна амбиция.

Жертва на двете нови религии стават първородителите на монотеизма, евреите. (Всъщност идеята им е наследена от персите от времето на Хамураби в одата за Гилгамеш). Бог за тях е недостижим, непознаваем и не може да бъде затворен в метафизична, а още по-малко човешка форма, докато християнството е форма на идолопоклоничесто. Месия за евреите не означава задължително човешка фигура, а по-скоро епоха, в която хората ще могат да се приемат и обичат.

                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един и неделим. Всеки от нас, отворен да живее с емпатия към хората и с респект към земята, на която е само гостенин, може да бъде месия. Такава е важната за 21-ия век истина, която трябва да осъзнаем или да се самоунищожим.

Не пиша нещо ново, добавям само няколко идеи към фотографският си проект  за религиите в света.