Евреи – Мюсюлмани – Християни

Толкова близки, сродни и същевременно така различини! От един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния си син Исак и по-късно родилия се Исмаел. С готовност да жертва най-скъпото си в живота, сина си Исак, Абрам преименован от Бог на Авраам, става баща на Монотеизма. По-късно в историята синът на Исак, Яков,  приема името Израел. Другият син та Авраам, Исмаел за мюсюлманите е човек, който слуша Аллах. Коранът означава рецитирам и е обърнат към тези, които слушат Бога. Дума ислям означава мир, подчинение, приемане. Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага принципите, за да намери обещания му мир.

Евреи и мюсюлмани-4                                                                             /Кашмир, Индия/

При евреите нещата са различни. Тора, свещенната книга за тях, означава “ориентиране”. Тя се изучава,  не се рецитира. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстовете. В библейските текстове Яков се бори със и против Ел (Бога). В борбата си дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира Думите, които е получил. Счита това за основна човешка проява. Изучавам в случая не означава вярвам, а размислям, претеглям, опитвам се да разбера, но не и да се подчиня или сляпо да приема и вярвам. Ел също представлява Духа на  Яков, който той търси, опитва се да разбере, да пребори, за да отвори себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене, във въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато мутиращ  свят. Ел за евреина се нуждае също от човека, за да променя и себе си заедно с всичко друго.

Евреи и мюсюлмани                                                             /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос, в желанието си да подобри състоянието на евреите в една от най-размирните за тях епоха, е взет по-късно от негови съмишленици за божествено въплащение в човешка форма, централна фигура в новата, също целяща да обедини всички хора на земята, религия християнството – сериозна амбиция, имитирана отново шест века по-късно от мюсюлманите. Жертва на всички стават първородителите (на монотеизма) евреи, които нямат подобни амбиции. Нещо повече, за тях християнството е форма на идолопоклоничесто, поради това, че Бог на сегашния етап на развитие на човечеството е недостижим и непознаваем за света, в който живеем. Не е възможно божественото да бъде затворено в метафизична, а още по-малко във физична (физическа човешка) форма. Месия, не е човешка фигура, а дългоочаквана нова епоха в стремежа да подобрим себе си и направените по пътя на мутацията ни грешки. Евреите се шегуват с отговора на дядо Боже, който запитан коя е любимата му религия, отговоря, че не е религиозен. С тези си идеи знаем как евреите заплащат през последните 3500 години спрямо едно човечество, което държи да вярва в духове, божества, технологии и какво ли не, освен в себе си.

Спрямо Бога или „Неуловимото Безкрайно“ подхода на трите монотеизма води до различни визии и понякога съвсем противоположни действия. Напоследък страховитите заплахи от религиозни фракции на интегристи, на което всички сме свидетели, раздвижи световната общественост, която все още съвсем объркано предпочита да следи събитията в една почти утвърдена нова „цивилизация на спектакъла“.

Ако се върнем назад в петокнижието (Тора на евреите), проблемът на Вавилонската кула не е бил в прекаленото натрупване и смесване на езици от различни нации, нещо, което би изразило по-скоро богатството на човешкия род – с увеличаване броя на езиците, респективно на различните погледи, се умножава броя на хоризонтите.  Нещата са се объркали, когато всички, въпреки различията си, започнали да правят едно и също нещо по подобен начин. Вместо всеки по индивидуален път да допринесе за изграждане на кулата (новия свят), хората започнали да ползват едни и същи думи, да произвеждат и градят с едни и същи тухли, каквото става например днес в Северна Корея… Родил се тоталитаризма, кулата не издържала. Тя била предназначена да събира богатството на нациите, а не духовната им нищета. След потопа хората отново се убединили, но вече от страх. Желанието им да стигнат до Бога било, за да запазят себе си, а не с разнообразните си качествата да изградят новия свят.

Евреи Мюсюлмани христиани1-3                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един и неделим – такава е предъвкваната от векове и да се надяваме все по-ясно осъзнавана новина в 21-ия век. Разнообразното човешко множество вероятно е на път да осъзнае своето единство… или да се самоунищожи.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*