Вино, още вино.

Fair of Paris-2Всяка седмица в двайсетте квартала на Париж местен уличен пазар предлага пресни храни и всевъзможни стоки. Един път годишно на Порт дю Версай още от 1923-та година двата най-големи панаири в Европа с площ 220 000 квадратни метра, канят града на забавления и търговия.

Fair of Paris-15Салоните на Парижкия и Селскостопанския панаири – казват за селскосторанския „най-голямата ферма в Европа“ – излагат всякакъв вид стоки с участие на търговци от цял свят. Организират се забавления за всеки вкус и възраст. В гастрономическата част на изложенията се разполагат всички френски региони с ресторанти, включително 250 щанда с вино.

Fair of Paris-19За съжаление напоследък в тези празнични панаири търговията от радостна връзка по-рано се превръща все повече в болезнен опит за продажба. Заедно с кризата отношенията между търговци и купувачи граничи със садомазохизъм. Супертърговските центрове задушават контактите в бизнеса на дребно. Хората се оплакват, критикуват и въпреки всичко купуват, за да се разтоварят. В безисходиците възможностите да се споделят няколко думи, емоции и малко шопинг утешава. Ако търговецът е добър, ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и въпреки всичко ще успее да ви продаде.

Fair of Paris-17През тази седмица с трима дългогодишни колеги излагаме редки бургунски вина. Избата е добре известна, освен това от същата купуваме избрани бутилки за Винекселанс и в България. И тримата страдаме от липсата на стари клиенти, които сме поканили.  Надеждата ни е да компенсираме загубите в следващия салон в Единбург. Съседите шотландци са пиячи на уиски и бира, но са по-директни в отношенията и когато купуват не се колебаят. Англичанините знаят какво искат, освен това имат повече чуство за хумор, sence of humour. Доброто бургунско се е ляло в английския двор още по времето, когато турците са завладявали Балканите.

Fair of Paris-16В съседната зала са разположени изобретателите. Всеки продава  патента си и убеждава клиента, че с това живота става различен. Безизразна маса от хора тече, река, в която трябва да се улови клиент. Потокът от хора се лее на талази, дрогирана тълпа, както на футболен мач: „всички заедно!“. В общия дъх на тълпата, никой не вижда човека до себе си.

Fair of Paris-18Същите французи правят революции или остават безразлични, не знаят какво искат или с чувство за превъзходство искат всичко, подиграват се на каквото могат или се блокират пред банални истини. Ролята ни в случая е да ги вадим от този унес. Ще им покажем важността на момента това, че живота е беден без няколко бутилки от Бургундия, доставени директно в дома. Не правя критика към тази пращяща от култура страна, а описвам накратко атмосферата, в която се потапям два пъти годишно.

Fair of Paris-22Виното още от времето на Ноевия кофчег свързва, то отваря врати, отключва блокажи, създава мостове, разкрива небеса… Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми. Лозата най-добре устоява на всички трудности, за да даде сок, който ще разправя нови истории, винаги различни според възрастта на бутилката и този, който я консумира. Който вкусва, се отваря за нещо ново. Ролята на продавача е да накара клиента да опита, после да купи. В този вид панаири голяма част от хората се движат без да знаят какво искат. В последните двайсет години имам само два-три случая на клиенти, които търсят определено вино. На всички останали се налага да покажа, че добрата чаша бургунско, поднесена както трябва, може да донесе само радост.

Fair of Paris-3Нещата не са много различни в България. Нашият човек обича да опитва на аванта. Просто да си глътне, все едно какво, наследство от времето, когато се налагаше да се „възползваме“ от всичко в нищото, даопитваме да правим от нищо нещо. От няколко години търся в София хора, все едно на каква длъжност и образование да работят за Винекселанс. Иска се да бъдат достатъчно убедителни, мотивирани в себе си, да могат да показват на всеки избран от тях клиент възможността да има в дома си от амброзията, носеща радост и наслада, да опитва от изкуството, наречено тероарно вино. Тероарът отговаря на неслучайната връзка между земя, небе и лоза, заедно с човека, намесил се в алхимията на тази магия. Не правя реклама на Винекселанс. Вина, всеизвестни от векове, не се нуждаят от реклама. От явилите се 350 желаещи да продават, все „компетентни, енологично образовани, с богат, разнообразен опит в живота“, не се появи един, който да не иска да му се осигури заплата и всички удобства, за да може да тежи и разбира се да е осигурен. Сблъсках се с обидени господа, сменили много професии, останали „неоценени от обществото“.  Оставам с впечатление, че в много хора усета за контакт и комуникация са деформирани, малоценността се е обърнала в свръх ценност и разбира се в претенциозност.

Fair of Paris-9Това не пречи напоследък в България да има все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна неминуемо ще се възраждат.  В енологията непрекъснато провокираме и развиваме вкусовите си усещания, опитваме различни горчици, кафета, чайове… Все повече съответната ценна и ценена бутилка ще започне да определя ястието, което да я съпровожда, а не обратното. Самият живот, превърнат в изкуството да се живее, ще става все по-разнообразен. Непрекъснато подновяващи се изненади на свобдния дух на всеки ще дават нов вкус на всичко. Такава е магията на виното с ролята да свързва и развързва… Не се въздържам да добавя : … нещо обратно на всички блокажи, доктрини и диктатури !

„Винекселанс“ е нашето бебе с Яна Петкова, бебе надарено, което учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com е написано: „адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, изграждане на колекции на реномирани ресторанти, частни изби и магазини, изготвяме винени листи, обучаваме персонал. Това правим на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномиран френски тероар.“

Fair of Paris-21Но да завърша с Парижкото изложение, където се сливат епохи на  средновековие и съвремие – ненадейно на станда се опира леко пийнал самотник, после колоритна двойка, един с вкус и познания, друг брутален с или без възможности да купи. Бургунското вино раздвижва духовете. Малкото танин, което дава лозата Пино ноар, го прави, за разлика от бордото, да ускорява метаболизма, да „удря“ бързо в главата, да прави веселия по-весел, тъжния по-тъжен. Тогава на контраста между реалността, от която всеки бяга и човешкия дух, който се отваря, идва надеждата, че човекът, както и животът са нещо фантастично, привилегия за всеки, който търси и опитва да ги провокира. С чаша вино.

На-здраве на всички любители на фотография и на добро вино.!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*