Тази нощ едно от най-красивите и разнообразни авенюта в света се превръща в градина. 8000 парцела от по 300 кг. се разполагат по дължината на авеню де Шанзелизе.

Селското стопанство надава вик: “Ще го бъде ли или не?!”. Спонсори инвестират над четири милиона евро с въпроса Франция ще може ли все още да храни себе си? Телета и агнета се пекат от селяни пред кметството на града – селското стопанство в сърцето на Париж! – директно от селските ръце гражданите да вкусят…

Времето е разкошно и който не е избягал от града за трите празнични дни, сега е привлечен от новата екзотика. Във вторник шест реда коли ще се задвижат в две посоки, все едно нищо не е било.

На фотографиите виждате вечерното изграждане на градината, после на другата сутрин с поглед откъм Триумфалната арка.

Приятна разходка.

Споделям няколко сапунени мехури, ефемерни, развинтващи въображението. Музика и сменящи се светлини им дават различни форми и отенъци. Хората като в сън, унес, подобно на самия живот, се хвърлят кой  нежно, кой лакомо, да ги ловят, това търсено и недостижимо още…

Става дума за ноща на музеите в Париж, когато всеки може ненаситно да вкуси до пресита от празника на изкуството. Излагам няколко фотографии от Гран Пале и от Лувъра.

В музея Гиме, за Азиатски изкуства, публиката наблюдава художничка от Япония, на фона на стихове и музика да рисува огромно пано. Нямам добра позиция за снимане, затова се съсредоточавам в загадъчната усмивка на известна богиня от Камбоджа. Какво блаженно сладострастие!

Всяка седмица в различните двайсет на брой квартали на Париж местни, улични пазари, освен пресни храни и зеленчуци, продават всевъзможни стоки. Един път годишно на Порт дю Версай от 1923-та година насам Селскостопанския и Парижкия панаири – с площ от 220 000 квадратни метра, най-големи в Европа – канят града на забавления и търговия.

Народът има необходимост да се забавлява и подобни салони излагат стоки от всякакъв вид, участват търговци от цял свят, организират се забавления за всеки вкус и възраст. В гастрономическата част на Парижкото изложение се разполагат всички френски региони с ресторанти и вкуснотии заедно в съседство с 250 щанда с вино. Парижани до такава степен са свикнали да удрят по чашка, че напоследък, въпреки промените в търговските приоми, панаирите продължават да са претъпкани с хора, търсещи да забравят всекидневието.

Свидетел съм как през последните 25 години в тези празнични панаири търговията от успешна, радостна връзка, постепенно се превърна в болезнен стремеж за продажба. Инсталира се някакъв садо-мазохизъм между търговци и купувачи. Големите търговски центрове все още не успяват да убият търсенето на личния, макар и все по-нестабилен контакт в бизнеса. Защо нестабилен и болезнен? Защото всеки се оплаква, критикува с основна тема как нищо не върви. В безисходицата възможността да споделим утешава. Ако търговецът е добър, ще се разтоварите, но и ще ви продаде. За това са необходими здрав дух, чувство за хумур и стабилен характер.

Заедно с трима дългогодишни колеги имаме щанд с чудесни, единствени по рода си бургунски вина. Прави ги наш колега, и приятел с Яна Петкова, от когото купуваме няколкото специално избрани за Винекселанс в България вина. Сега за десетина дни, макар угрижени от кризата – стари клиенти почти няма – не без усилие и с късмет успяваме да продадем. Хвърляме високо шапки и се готвим за следващия салон в Единбург. Там ще срещнем проблемите на съседите шотландци, пиячи на уиски и бира, но са бамбъшка и много по-директни в отношенията. А добро бургунско се е пиело в английския двор още от времето, когато турците са завладявали Балканите.

Седмицата минава, натоварена интезимно, нон стоп по десет-дванайсет часа на ден с огромен поток от хора, кой със сандвич, кой със суджук, сладкиш, бутилка или пък натоварени  с пакети от разни зали. Изобретателите в съседство с гастрономията, всеки измислил, патентовал, продава, убеждава клиента, че с това живота става различен… Безизразна и силно жизнена човешка маса тече като река, от която трябва да се изтръгне клиент. А животът без бургунско става немислим, вино пазено грижовно в малка или голяма парижка изба, шкаф или просто в каса под кревата. На талази се лее поток от хора, удавени в заразителната, увличаща тълпа. Излъчването е : „заедно сме! С целия неосъзнат егоизъм, пак сме заедно…“. Казано другояче: „сладко е да сме заедно, но всеки за себе си“, защото никой не вижда човека до себе си.

Същите французи правят революции или пък остават безразлични, не знаят какво искат или пък искат всичко, с чувство за превъзходство се подиграват на каквото могат или блокират пред банални истини… От щанда успяваме да ги вадим от унес. Показваме им важността на момента, както и самия живот беден без няколко бутилки от Бургундия, доставени у дома…

А виното свързва, виното отваря врати, отключва блокажи, създава мостове, разкрива небеса… Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми. Лозата най-добре устоява на всички трудности, за да даде сок, който ще разправя вечно нови истории, винаги различни според възрастта на бутилката. Който вкусва, се отваря за нещо ново. Ролята на продавача е да накара клиента да опита, после да купи. Голяма част от хората се движат без да знаят какво искат. В последните двайсет години имам само два-три случая на клиенти, търсещи определено вино. На всички останали се налага да доказвам, че ще сбъркат ако не вземат, че добрата чаша бургунско може да донесе само радост. Нормално следват благодарности и купуват.

Нещата не са много различни в България. Нашият човек обича да опитва на аванта. Просто да си глътне, все едно какво, наследство от времето, когато се налагеша да се „възползваме“ от всичко, да става от нищо нещо, а нещото беше винаги нищо. Сега от няколко години търся в София хора, все едно на каква длъжност и образование, да работят за Винекселанс. Иска се да бъдат достатъчно убедителни, мотивирани в себе си, да могат да показват на всеки избран от тях клиент възможността да има в дома си от амброзията, носеща радост и наслада, да опитва от изкуството, наречено тероарно вино. Тероарът отговаря на неслучайната връзка между земя, небе и лоза, заедно с човекът, намесил се алхимията на тази магия. Не правя реклама на Винекселанс. Вино, всеизвестно добро от векове, не се нуждае от реклама. От явилите се 350 желаещи да продават, все „компетентни, енологично образовани, с богат, разнообразен опит в живота“, няма един, който да не иска да му се осигури заплата и всички удобства, за да може лесно и бързо да забогатее като представител на сериозна фирма. Сблъсках се с обидени господа, „неоценени от обществото“…  Оставам с впечатление, че в много хора усета за контакт и комуникация са деформирани.

Напоследък в България има все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна неминуемо се възраждат.  В енологията непрекъснато провокираме и развиваме вкусовите си усещания, опитваме различни горчици, кафета, чайове… Все повече съответната ценна и ценена бутилка ще започне да определя ястието, което да я съпровожда, а не обратното. Самият живот, превърнат в изкуството да се живее, ще става все по-разнообразен. Непрекъснато подновяващи се изненади на свобдния дух на всеки ще дават нов вкус на всичко. Такава е магията на виното с ролята да свързва и развързва… Не се въздържам да добавя : което е  обратно на всички блокажи, доктрини и диктатури !

„Винекселанс“ е нашето бебе с Яна, дете надарено, което учи желаещите на многовековна френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com е написано: „адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, изграждане на колекции на реномирани ресторанти, частни изби и магазини, изготвяме винени листи, обучаваме персонал. Това правим на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномиран френски тероар.“

Но да завърша с Парижкото изложение, в което освен усещането за средновековие, когато хигиената, миризмите и модите са били различни, ако се изключат неминуемите жи-ес-еми,  човек губи представа за времето. Епохите се сливат. Ето, ненадейно на станда се опира сам човек, после двойка, семейство, хора с вкус, с натрупана култура и познания, с или без материални възможности, но с багаж, натрупан от векове. Без коментар бургунското вино добива истинска стойност. Тогава, да си призная, на контраста, между тъжната реалност, от която всеки иска да избяга и отворения човешки дух, проблясва надежда, че човекът, както и животът, са нещо фантастично, привилегия за всеки, който търси и се опитва да разбере.

На-здраве на всички любители на фотография и на добро вино.!

Тази година (18-22 март) Салонът за Модерно Изкуство в Париж „Арпари“ в Гран Пале се превръща в „Арпари+гости“, с което разширява традиционната си концепция. За първи път на 114 участващи галерии се дава възможност да кръстосват идеи по техен избор. Освен с нови партньри в сферата на изкуството опити се правят в близки области като архитектура, кино, литература, дизайн, музика, дори гастрономия… Едновременно с мондиализиране на изкуството, разширяват се също границите на приемственост в областите на културата. Участват 17 страни с 46 нови галерии, между които Индонезия, Украйна, Мароко, Унгария, Монако, Китай, Африка, Щатите…

Фотографията, смесена с живопис и с други изкуства, заема видно място.

От другата страна на булеварда в Пети Пале от  няколко месеца се представят колекциите на Ив Сен Лоран – триста от петстотин модела, творение на най-големия след Шанел модист.

След ужасите на втората световна война светът се преражда. В този ренесанс в изксутвото Шанел пресъздава големия шик, а Ив Сен Лоран, тогава 22 годишен модист, през 1952 година възражда Диор. След това през 1964 година Сен Лоран се оттегля, за да  създаде през 1970 година собствената си модна къща. По същото време в България като най-голяма атракция се появи първия шушлек. Успях да се сдобия, станах ултра модерен и това ми костваше продажбата на минаващи „стари дре-ехи купувам“ два стари фотоьойла от вкъщи. И това беше нещо!

Изложбата е феерична и направена с изключителен вкус, отговарящ на нивото на костюмите.