Да разбираш света, означава да го променяш. Заедно с това променяш и себе си, за да разбереш накрая, че го напускаш без да си разбрал особено много. За жителите на Китай този проблем не се поставя така. Стъпили технологично в двадесет и първия век, за тях Китай продължава да бъде “Империя в Центъра”, както са считали от векове. За съжаление част  от старата китайска култура е  разрушена и малкото останало се превръща в туристическа атракция. Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, днес се изразява в осигуряване на храна, безмерно печелене на пари и френетично строене. Целта е: “да изместим американците и да покажем на света, че сме това, което винаги сме били. Колкото до разрушеното – грешки в историята стават – това е минало. Важно е настоящето с поглед към бъдещето!” Подобни неща са говорени и по време на опустошителния глад в страната, предизвикан от незабравимия Мао: “… напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин.

     Гардзе на 3400 метра е един от многобройните нови стандартно построени градове на път за Ласа.

Ушу е модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си съм отбелязал “ново, лъскаво, плоско, стандартно, унищожило всичко естествено. В банята на хотела от канала излиза голяма хлебарка, а един китаец вече час оправя разваления душ; навън – жесток китайски фолклор. Местните зяпат безучастно, тук-там се шлаят богати туристи-китайци. “

Преди два месеца идеалистично настроен се опътих да снимам останалото автентично от Кам-па, жителите в бившите провинции на Тибет – Кам и Амдо, сега части от Сишуан и Кингхай в западен Китай. Намерението ми беше след това да сляза към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на Кам-па. Те са били и вероятно остават между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел да има духовни преживявания. Тя се връща 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, Александра продължавала носталгично да прелиства албумите си от Кам, страна на разбойниците–благородници.

По време на китайската инвазия Кам-па са успявали за известно време да удържат армиите на Мао. Те се явявали на неподозирани места и изчезвали светкавично, създавали сериозни проблеми на тогавашното правителство. Една нощ те отиват в Ласа, влизат в Потала и  отнасят Далай ламата до Дарам Сала в Индия. Дошло им в повече да води политика на примирие, включително да пише стихове за Мао.

Преди петнайсет години, повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, вървяли  по следите на Александра Дейвид Нийл,  тръгнах да посетя Кам с подобна идея. По пътищата имаше сериозни свличания. Пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешенията за чек постовете към Тибет, които съществуват и днес, бяха невъзможни. Хората не само се страхуваха да говорят, но и да ви погледнат в очите.

Днес този страх е намалял, но безразличието и студенината в отношенията са същите. Самите кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. От фотографиите се чуства само ехо на красиво минало.  Хората навсякъде по земята са манипулирани по някакъв начин.  Било от желание за печалба, страх, чуство за вина, срам или наивност, китайците се оставят да бъдат лъгани, с миналото нарочно воалирано.  Все едно какво ниво добива корупцията в страната, днес средния китаец живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари, да строи с надежда по-късно да пътува. Конфуций напоследък е реабилитиран, но  вече не в Китай на големия мъдрец. Буда също е превърнат в политическа фигура.

Кам и Амдо са силна стратегическа зона и модерна дестинация за новите, свръхбогати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища. Понякога свличания, прах и кал, правят авантюрата още по-интересна. На местата на предишно бомбардираните манастири строят нови лъскави постройки.  Китайци със скъпи фотоапарти посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега  официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богати посетители китайци. Да се излиза на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е превърнато в мода. В едно задръстване по пътя от голям джип Хамер се запознавам с богат китаец. Впечатлен от фотоапаратите ми той ми предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“, му отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ е отговора. Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора без проблеми и други с проблеми, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, процъфтява и се превръща в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири с масово избити монаси са заменени със златни Буди до нови блестящи на слънцето строежи. Обитават се от десятки хиляди повечето млади монаси китайци, смесени с останалото оцелеляло население отпреди “модернизацията”.

Наред с някои разочарования, във фотографиите си откривам автентични моменти. За тях бях тръгнал, те ме стоплят и на връщане.

Във все по рядко срещани юрти на номади има антена за телевизор с пропагантни програми.

Китай ни учи как Инг е в Янг и Янг в Инг – в света нищо не е сто процентово, в противен случай  отдавна щяхме да се самоизядем. Прибрах се в разклатената ни Европа стъпил по-здраво на земята.

Ако бях млад китаец и се качвам по  пътищата към Ласа на велосипед, както правят все повече китайци, вместо критики щях да казвам колко фантастични са планините с  невероятни пътища към манастири и нови градове, щях да летя с велосипеда си към бъдещето. В Индия младите хора също летят по пътища над 5000 метра, но атмосферата е съвсем различна. Водачът ми, млад кам-па – майка му е на горната фотография – иска да остане Кам-па и да не се приема за китаец, от няколко години се опитва да вземе паспорт за излизане от страната, за да работи в Индия. За целта е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро на родния му град. От все сърце желая бон шанс на Кунчок, който се оказа чудесен спътник и приятел!

В далечината виждате свещенния връх Миния Конка 7556m. Отдолу са молитвите, поети и носени от вятъра…

Въпреки разрушеното, мащабите по тези места са несравними спрямо срещаното в Непал и Индия!

Ако темата за Китай ви запалва въображението кликнете в http://www.bg.pastoukhov.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/ – блог от април 2009 година, ще видите черно-бели фотографии от минали пътувания и някои идеи за  този въпреки всичко интересен и толкова противоречив за нас Китай.