Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

Връзката музика-фотография е интересна. С обектива търсим да фиксираме хармонията в  света около нас, а тя се руши и изгражда, подобно на музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними по величина. Музиката стои откъм върха на пирамидата, а фотографията е едва приета като последно от изкуствата. Общ терен е мига и въображението. В музиката изплъзващия се миг посредством звука се свързва с идващия следващ момент. В това движение във времето бъдеще и настояще се сливат в хармонична динамика, която  задържаме за момент в усещането си. Музиката, когато я чуваме, ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията закования момент е геометрична статичност, която в избрания случай развинтва въображението и създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря хоризонти. Добрата фотография е ненагледна.

03 музиката поглед в бъд-3

И ето на какво ме навя последната книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”). Авторът дава цяла глава на музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Идеята е, че музиката на всеки народ дава възможност да разберем какъв поглед имат съответните хора спрямо бъдещето. В музикалното  произведение колкото повече музикални елементи се повтарят, толкова по-малко хората са готови да приемат бъдещето позитивно, с отворен боглед и смело да погледнат заливащите ги новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим в виртуално бъдеще.”, твърди Жак Атали. Тази идея се връзва с преживяванията ми в Китай, част от които описвам в предишните блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Идеята на  Атали потвърждава усещането ми за този милиард и половина китайци, обзети да строят отново „центъра на света“ около себе си, както са наричали винаги Китай: “Империята в Центъра”. Но ето, както музикалните им произведения за нас са по-скоро монотонни елементи, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи и земята, с която е вековно свързан, така продава и зеленчука, който е отгледал или най-прагматично упорито строи пътища и градове. Във всичкото това външния човек не съществува и ако ви забележат, то е за да ви покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Има ли бъдеще тази страна? Въпреки експанзията, това общество е затворено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Общество, изпълнено е с болка и катаклизми, както преживяното досега и непрекъснато повтарящо се минало. Това усетих и в пътуването си, но въпреки студените душове, в тази страна ви грабва, нещо силно, което ви кара да се върнете. Нещата в страната са толкова противоречиви (за нас), че ви се иска да се уверите, че не бъркате.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографията ми в случая е илюстративна без претенция за  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

РАЗБОЙНИЦИТЕ – БЛАГОРОДНИЦИ

01 Kam

Да разбираш света, означава да го променяш. Заедно с това променяш и себе си, за да разбереш накрая, че го напускаш без да си разбрал особено много. За жителите на Китай този проблем не се поставя така. Стъпили технологично в двадесет и първия век, за тях Китай продължава да бъде “Империя в Центъра”, както са считали от векове. За съжаление част  от старата китайска култура е  разрушена и малкото останало се превръща в туристическа атракция. Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, днес се изразява в осигуряване на храна, безмерно печелене на пари и френетично строене. Целта е: “да изместим американците и да покажем на света, че сме това, което винаги сме били. Колкото до разрушеното – грешки в историята стават – това е минало. Важно е настоящето с поглед към бъдещето!” Подобни неща са говорени и по време на опустошителния глад в страната, предизвикан от незабравимия Мао: “… напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин.

04 Kam 3     Гардзе на 3400 метра е един от многобройните нови стандартно построени градове на път за Ласа.

03 Kam-5Ушу е модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си съм отбелязал “ново, лъскаво, плоско, стандартно, унищожило всичко естествено. В банята на хотела от канала излиза голяма хлебарка, а един китаец вече час оправя разваления душ; навън – жесток китайски фолклор. Местните зяпат безучастно, тук-там се шлаят богати туристи-китайци. “

03 Kam

Преди два месеца идеалистично настроен се опътих да снимам останалото автентично от Кам-па, жителите в бившите провинции на Тибет – Кам и Амдо, сега части от Сишуан и Кингхай в западен Китай. Намерението ми беше след това да сляза към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

04 Kam-2

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на Кам-па. Те са били и вероятно остават между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел да има духовни преживявания. Тя се връща 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

05 Kam-7

Близо сто годишна, Александра продължавала носталгично да прелиства албумите си от Кам, страна на разбойниците–благородници.

06 Kam

По време на китайската инвазия Кам-па са успявали за известно време да удържат армиите на Мао. Те се явявали на неподозирани места и изчезвали светкавично, създавали сериозни проблеми на тогавашното правителство. Една нощ те отиват в Ласа, влизат в Потала и  отнасят Далай ламата до Дарам Сала в Индия. Дошло им в повече да води политика на примирие, включително да пише стихове за Мао.

07 Kam-13

Преди петнайсет години, повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, вървяли  по следите на Александра Дейвид Нийл,  тръгнах да посетя Кам с подобна идея. По пътищата имаше сериозни свличания. Пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешенията за чек постовете към Тибет, които съществуват и днес, бяха невъзможни. Хората не само се страхуваха да говорят, но и да ви погледнат в очите.

08 Kam-15

Днес този страх е намалял, но безразличието и студенината в отношенията са същите. Самите кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. От фотографиите се чуства само ехо на красиво минало.  Хората навсякъде по земята са манипулирани по някакъв начин.  Било от желание за печалба, страх, чуство за вина, срам или наивност, китайците се оставят да бъдат лъгани, с миналото нарочно воалирано.  Все едно какво ниво добива корупцията в страната, днес средния китаец живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари, да строи с надежда по-късно да пътува. Конфуций напоследък е реабилитиран, но  вече не в Китай на големия мъдрец. Буда също е превърнат в политическа фигура.

09 Kam-17

 

11 Kam-18

 

 

10 Kam-16

Кам и Амдо са силна стратегическа зона и модерна дестинация за новите, свръхбогати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища. Понякога свличания, прах и кал, правят авантюрата още по-интересна. На местата на предишно бомбардираните манастири строят нови лъскави постройки.  Китайци със скъпи фотоапарти посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега  официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богати посетители китайци. Да се излиза на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е превърнато в мода. В едно задръстване по пътя от голям джип Хамер се запознавам с богат китаец. Впечатлен от фотоапаратите ми той ми предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“, му отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ е отговора. Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора без проблеми и други с проблеми, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

11 Kam-20

 

13 Kam - copie

 

14 Kam-16 - copie

 

12 Kam-2

 

12 Kam-10 - copie 2

 

13 Kam-13

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, процъфтява и се превръща в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири с масово избити монаси са заменени със златни Буди до нови блестящи на слънцето строежи. Обитават се от десятки хиляди повечето млади монаси китайци, смесени с останалото оцелеляло население отпреди “модернизацията”.

Kam-9

 

15 Kam

 

16 Kam-4

Наред с някои разочарования, във фотографиите си откривам автентични моменти. За тях бях тръгнал, те ме стоплят и на връщане.

11 Kam-21

 

11 Kam-19

Във все по рядко срещани юрти на номади има антена за телевизор с пропагантни програми.

18 Kam

Китай ни учи как Инг е в Янг и Янг в Инг – в света нищо не е сто процентово, в противен случай  отдавна щяхме да се самоизядем. Прибрах се в разклатената ни Европа стъпил по-здраво на земята.

18 Kam 2

 

Kam-4

Ако бях млад китаец и се качвам по  пътищата към Ласа на велосипед, както правят все повече китайци, вместо критики щях да казвам колко фантастични са планините с  невероятни пътища към манастири и нови градове, щях да летя с велосипеда си към бъдещето. В Индия младите хора също летят по пътища над 5000 метра, но атмосферата е съвсем различна. Водачът ми, млад кам-па – майка му е на горната фотография – иска да остане Кам-па и да не се приема за китаец, от няколко години се опитва да вземе паспорт за излизане от страната, за да работи в Индия. За целта е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро на родния му град. От все сърце желая бон шанс на Кунчок, който се оказа чудесен спътник и приятел!

19 Миния Конка

В далечината виждате свещенния връх Миния Конка 7556m. Отдолу са молитвите, поети и носени от вятъра…

22 Kam-2

Въпреки разрушеното, мащабите по тези места са несравними спрямо срещаното в Непал и Индия!

21 Kam-21

Ако темата за Китай ви запалва въображението кликнете в http://www.bg.pastoukhov.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/ – блог от април 2009 година, ще видите черно-бели фотографии от минали пътувания и някои идеи за  този въпреки всичко интересен и толкова противоречив за нас Китай.

Kam-22

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: