Да разбирате света, означава да го променяте, а заедно с това и себе си. В края на живота си разбирате, че го напускате  разбрали много малко. Да пътувате в Китай, където хората са претендирали, претендират и днес  да строят  “Империята в Центъра” е съвсем не ежедневна авантюра.  Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, не се променил. Това не пречи на френетичното строене в страната и на експанзията им в целия свет с целта “да изместим американците и да покажем, че продължаваме да бъдем това, което сме били винаги в историята.“ “Напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао.

Китаецът в общия смисъл няма чуство за индивидуалност, народът е жертва на поставените идеи.

Гардзе, на 3400 метра, е между многобройните нови, стандартно построени градове по пътя към Ласа. Обитаван е китайци смесени с  тибетско население  кам-па от провинцията Кам.

Ушу е следващия модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си отбелязвам: “ Всичко е ново и лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, освен местните Кампа, които зяпат разсеяно и се шлаят между тук-таме богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми излиза голяма хлебарка, докато китаец от един час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя…“

По тези места съм тръгнал да снимам останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции – Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западен Китай. След това ще сляза към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези Кам-па. Те са били и вероятно продължават да бъдат между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел да има духовни преживявания. Александра се връща от Тибет 13 години по-късно  с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, тя продължила носталгично да прелиства албумите си от Кам, страната на „разбойниците–благородници“.

По време на китайската инвазия за кратко време Кам-па са успявали  да удържат армиите на Мао и да създадат сериозни проблеми на правителството. Появявали са се на неподозирани места и светкавично изчезвали. Те по своя инициатива отвлекли от Потала Далай ламата, за да го занесат на сигурно място в Дарам Сала в Индия. Идвало им в повече да наблюдават политика му на примирие с китайците, включително това да пише стихове за Мао.

Преди петнайсет години, повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, тръгнали  по следите на Александра Дейвид Нийл,  реших да посетя тези места с подобна идея. По пътищата към провинцията Кам имаше сериозни свличания, пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешения за посещаване на Тибет бяха невъзможни. Местните хора по селата  се страхуваха да говорят и дори да ви погледнат в очите.

Този страхът и студенината в отношенията продължават до днес. Кам-па не са същите горди мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от едно богато минало.

Китайският народ, възпитан на подчинение, средният китаец живее с амбицията да се нахрани добре, с надежда да спечели пари, за да построи дом и по-късно да пътува. Конфуций е реабилитиран с политическа цел, Буда също е превърнат в политическа фигура.

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, строени за военни цели. Честите свличания, прахта и калта, правят авантюрата по-интересна. На мястото на бомбардираните по-рано манастири има построени нови лъскави постройки населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти в ръцете, посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега  официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богатите посетители китайци. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е превърнато мода. В едно задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер. Впечатлен от фотоапаратите ми, той  предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – беше отговора.

Средно съсловие в Китай почти няма. Има хора с проблеми, други без, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, днес процъфтява, превърнат в  полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири и масово избитите монаси вече са заменени с блестящи на слънцето златни Буди и видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци, смесени с оцелелелялото население отпреди “модернизацията”.

Наред с разочарование, във фотографиите си намирам грабващи моменти. За тях бях тръгнал, те ме топлят и днес.

Във все по рядко срещаните юрти на номади има телевизор с пропагантни програми. Имах болезненото усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

Едновременно с всичко това Китай е извор на вековна Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Инг е в Янг, Янг е в Инг, в света няма нищо сто процентово.

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията виждате майка му –  държи да бъде кам-па, не се приема за китаец и от няколко години опитва да вземе паспорт за излизане от страната. За целта му е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е малка. Желая му от все сърце желая успех. Той беше чудесен спътник и приятел!

В далечината виждате свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография – молитви, носени от вятъра…

На мястото на разрушените ценни старини, мащаба на новите строежи е неизмерим, несравним с Непал или Индия.

Ако темата за противоречив за нас Китай ви интересува, в блога от април 2009 година ще намерите други фотографии….