Да разбирате света, означава да го променяте, с това променяте и себе си, а накрая разбирате, че го напускате  разбрали много малко. Да пътувате в страна като Китай, където хората продължават да имат претенция  да строят  “Империята в Центъра” е фантастична авантюра.  Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, не се променил. Това не им пречи френетичното да строят в страната, притова с експанзия в цял свет. Целта е: “да изместим американците и да покажем, че продължаваме да бъдем това, което сме били винаги в историята.“ Колкото до разрушенията и насилията – „..ами грешки стават и това е минало – важно е настоящето с поглед към бъдещето!” Подобни неща са говорили също по време на опустошителния глад в страната, предизвикан от незабравимия за тях Мао. “Напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на този последовател на Сталин.

Китаецът в най-общ смисъл няма чуство за индивидуалност и народът е готова да се жертва за поставените идеи.

Гардзе на 3400 метра е един от многобройните нови, стандартно построени градове на път за Ласа.

Ушу е модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си отбелязвам: “ Всичко е ново и лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, освен местните Кампа, които зяпат разсеяно и се шлаят между ток-таме богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми излиза голяма хлебарка, а китаец от един час се опитва да оправи разваления душ, за да се окъпя…“

Въодушевен и изпълнен с идеализъм съм тръгнал да снимам останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции – Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западен Китай. След това ще сляза към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл е дала на тези Кам-па. Те са били и вероятно все още между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел да има духовни преживявания и се връща от Тибет 13 години по-късно  с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, Александра продължила носталгично да прелиства албумите си от Кам, страната на „разбойниците–благородници“.

По време на китайската инвазия Кам-па са успявали за кратко време да удържат армиите на Мао и създавали сериозни проблеми на правителството, явявали се на неподозирани места и изчезвали светкавично. Една нощ те отишли в Ласа,   и отнесли (всъщност откраднали) от Потала Далай ламата, за да го занесат в Дарам Сала в Индия. Дошло им в повече да виждат как той води политика на примирие с китайците, включително със стихове за Мао.

Преди петнайсет години, повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, които тръгнали  по следите на Александра Дейвид Нийл,  реших да посетя тези места с подобна идея. По пътищата към провинцията Кам имаше сериозни свличания и пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешенията изисквани от  чек постовете за Тибет бяха невъзможни. Местните по селата  се страхуваха да говорят и дори да ви погледнат в очите.

Страхът и студенината в отношенията не са спирали. Кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. От фотографиите се усеща слабо ехо от богатото, силно минало.

Китайският народ, възпитан на подчинение, винаги е лъган,  без свобода на израз и с воалирано минало и растяща  корупция в страната. Средният китаец живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари, да строи, с надеждата по-късно да пътува. Конфуций е реабилитиран с политическа цел, а Буда превърнат в политическа фигура.

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, строени с военни цели. Понякога свличания, прах и кал, правят авантюрата по-интересна. На мястото на бомбардираните по-рано манастири сега се строят нови лъскави постройки населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци, понесли скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега  официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богати посетители китайци. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е станало мода. В едно задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер. Впечатлен от фотоапаратите ми, той  предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – му казвам – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – е отговора.

Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора с проблеми и други без, а ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, процъфтява, превърнат в нова полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири с масово избити монаси са заменени с блестящи на слънцето златни Буди до видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци, смесени с оцелелелите от население преди “модернизацията”.

Наред с разочарования, във фотографиите си откривам грабващи моменти. За тях бях тръгнал, те ме топлят и днес.

Във все по рядко срещаните юрти на номади има телевизор с пропагантни програми. На моменти се чуствах привилегирован, но най-често с болезненото усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

Китай ни учи как Инг е в Янг и Янг в Инг, как в света няма нищо сто процентово, в противен случай   щяхме да се самоизядем отдавна. Все пак, прибирам се в разклатената ни Европа стъпил по-здраво на земята.

Водачът ми Кунчок – на фотографията виждате майка му –  държи да е кам-па, не се приема за китаец и от няколко години опитва да вземе паспорт за излизане от страната, за да работи в Индия. За целта е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е малка. От все сърце желая бон шанс на Кунчок, който е чудесен спътник и приятел!

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а по-долу – молитвите носени от вятъра…

На мястото на разрушените ценни старини, мащаба на новите строежи по тези места е невероятен и несравним с Непал и Индия!

Ако темата за интересния и противоречив за нас Китай ви интересува в блога от април 2009 година ще намерите други фотографии….