Евреи – Мюсюлмани – Християни

Толкова близки, сродни и същевременно така различини! От един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния си син Исак и по-късно с Исмаел. С готовност да жертва най-скъпото в живота – сина си Исак – Абрам, поради това преименован от Бог на Авраам, става баща на Монотеизма. По-късно в историята синът на Исак, Яков,  ще приеме името Израел. Другият син на Авраам, Исмаел за мюсюлманите е човек, който слуша Аллах. Коран означава рецитирам, обърнат към тези, които слушат Бога, а ислям – подчинение. Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага принципите, за да намери обещания му мир – за едни робия, за други смисъл за трудностите в живота. Невярващите са обречени.

Евреи и мюсюлмани-4                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  Тора, свещенната им книга, означава “ориентиране”. Тя се изучава, религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстовете. В библейските текстове Яков се бори със и против Ел (Бога). В борбата си дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира Думите, които е получил. Счита това за основна човешка проява, в която изучавам в случая не означава вярвам, а размислям, претеглям, опитвам да разбера, но не и да се подчиня да приема и да вярвам. Ел е в духа на  Яков, който  търси, опитва  да разбере, готов да пребори трудностите, за да отвори себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене, във въпроси, асимптоти към истини в непрекъснато мутиращия  свят. За евреина Ел се нуждае от човека, за да се променя заедно с останалия свят.

Евреи и мюсюлмани                                                             /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос, в желанието си да подобри състоянието на евреите в една особено размирна епоха, е приет  от негови съмишленици за божествено въплащение в човешка форма, централна фигура в новата, също целяща да обедини всички хора на земята, религия – християнството. Сериозна амбиция, отново имитирана  шест века по-късно от мюсюлманите. Жертва на всички стават първородителите (на монотеизма) евреи, които нямат подобни амбиции. Нещо повече, за тях християнството е форма на идолопоклоничесто, поради това, че Бог на сегашния етап на развитие на човечеството е недостижим и непознаваем за света, в който живеем. Не е възможно божественото да бъде затворено в метафизична, а още по-малко във физична (физическа човешка) форма. Месия, всъщност не е човешка фигура, а дългоочаквана нова епоха, очаквана в стремежите да подобрим себе си и направените по пътя на мутацията ни грешки. Евреите се шегуват с отговора на дядо Боже, който запитан коя е любимата му религия, отговоря, че не е религиозен. Знаем какво заплащат с идеите си евреите  през последните 3500 години спрямо едно човечество, което държи да вярва в духове, божества, технологии и всичко друго, освен в себе си.

Спрямо Бога или „Неуловимото Безкрайно“ подхода на трите монотеизма води до различни визии и понякога съвсем противоположни действия. Напоследък заплахите от религиозни фракции на интегристи,  раздвижи световната общественост, която предпочита да следи събитията в една почти утвърдена нова „цивилизация на спектакъла“.

Ако се върнем към петокнижието (Тората на евреите), проблемът на Вавилонската кула не е бил в прекалено натрупване и смесване на езици от различни нации, нещо, което би изразило по-скоро богатството на човешкия род – с увеличаване броя на езиците, респективно на различните погледи, се умножава броя на хоризонтите.  Нещата се объркали, когато всички, въпреки различията си, започнали да правят едно и също нещо по подобен начин. Вместо индивидуално всеки да допринесе за изграждане на кулата (новия свят), хората започнали да ползват едни и същи думи, да градят с едни и същи тухли, каквото става и днес, например в Северна Корея. Родил се тоталитаризма и кулата не издържала. Тя била предназначена да събира богатството на нациите, а не духовната им нищета. След потопа хората отново се убединили, но го направили от страх. Желанието им да стигнат до Бога било, за да запазят себе си, а не с разнообразните си качествата да изградят нов свят.

Евреи Мюсюлмани христиани1-3                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един и неделим – такава е предъвкваната от векове и да се надяваме все по-ясно осъзнавана истина, важна за 21-ия век. Разнообразното човешко множество има да осъзнае своето единство… или да се самоунищожи.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: