МИСЛИ, ВЪПРОСИ, ЧУВСТВА

Няма безлични мисли. Всяка мисъл е маркирана от мястото, епохата и личността на този, който я изразява. Това, за което се говори зависи от това кой, кога и къде говори. – А. Ходоровски

19 Ani Ivanovska-1                                       /Анна Ивановска/

Няма незначими въпроси. Въпросите, повърхностни или дълбоки, идиотски или интелегентни – всички имат значение : защото отговорите само на един въпрос са безброй. Стойността на въпроса ще зависи не от неговото качество, а от качеството на отговора. – А. Ходоровски

Четиво                                                              / Спити, Индия/

Бих казал и обратното – достигнал до въпрос, човек е близо и до отговора. В противен случай не би могъл да формулира въпроса си. Въпросът и отговорът са част от Цялото. В този смисъл всеки въпрос би трябвало да води до нов, който е асимптота към цялото.

Ani Ivanovska-1                                                         /Анна Ивановска/

В свят, откъснат от Цялото чувствата не са реакции спрямо реалността, а са интерпретация на реалността. Всяко чувство е резултат на гледна точка. Обектите на желанията не са реални, а въображаеми. – А. Ходоровски

В този ред на мисли: Чувствата, продукт на виталната енергия в човек, се смесват с мисли и заедно политат в смесица от безкрайни емоции и въображения. Всяка вибрация, приета като енергия, води до промяна в материята, която също е енерегия. Това е и причина човек да може да гради или да руши с мисъл. Пример от ежедневието е колко лесно соматизираме.

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЧАСТ И ЦЯЛО

Излизам от фотографските идеи, за да споделя серия от десетина-петнадесет блога, свързани с книгата Стълба на ангелите (Изкуството да се мисли) на Алехандро Ходоровски. В Париж той се нарича Жодо от Жодоровски и макар осемдесет и пет годишен, все още може да бъде срещнат в кафене близо до Гар де Лион, където продължава да прави безплатни тиражи с изнамереното от него оригинално Таро от Марсилия. Сред колекцията си от над хилята различни интерпретации на Таро, Жодо вече известен синеаст, драматург, поет, писател, дава голяма част от живота си, за да съживи това, което е било плод на взаимното творчество на трите монотеизма в момент от историята, когато за първи вероятно за последен път са били заедно и в съгласие. Така нареченото Таро от Марсилия е създадено около десети век в Южна Франция на границата с Испания. Споменавам тази изключително интересна история, която беше причина да се запозная с Жодо и с откритото от него Таро, както и с парадоксалната му мисъл, съвсем близка до източните идеи за битие, съзнание и възможности на човек в настоящия живот.

Анна Ивановска е даровита българска художничка, бъркаща с четката си в различни дименции и съвсем не чужда на вертикалите, хоризонталите и сферичното в мисълттта на Жодо.

част и цяло1                                                               / Анна Ивановска /

Цялото е винаги, ако не е винаги няма да е Цяло. Частта е ефимерна, ако не е ефимерна, няма да е част. Цялото е пред своите части. Ако не е пред тях, то е част от частите. Частите са събития, но не есенция. Това, което идва е ефимерно, променя се. Цялото не идва и не се променя. При положение, че То е вечно, промените и събитията са илюзия.  Цялото бидейки нещо повече от сумата на частите си, при положение, че освен това ги изпреварва, то е по-малко от частите си. – Алехандро Ходоровски

част и цяло2                                                       /Анна Ивановска/

Цялото като безгранично еневъзможно да бъде определено с ограничаващи факти. Вместо да кажем: “светът е жесток”, по-добре е: “в света има жестокост”. – Алехандро Ходоровски

част и цяло 3                                                         / Анна Ивановска /

Няма нищо в частта, което да не се е съдържало в Цялото. За частта няма никаква възможност да “твори”. Не й остава друго, освен по един въображаем начин да “трансформира”. – Алехандро Ходоровски

Забележка: Кабалистично погледнато светът в относителния си смисъл се реализира и функционира на четири нива: свят на Еманация, на Творене, на Формация и на Субстанция с Действие. Тези светове, едновременно с отдалечаването си от света на Еманация, формират верига с растяща комплексност и сгъстяване. Всяко ниво е намалено отражение на това над него, докато се стигне до това, на което съществуваме. Там материята достига до такава гъстота, че наблюденията ни се ограничават до повърхността на околния свят. Предполагам в този смисъл ние по-скоро „трансформираме“ заобикалящата ни материя с претенция и въображение, че творим.

 

част и цяло4                                                   / Анна Ивановска /

Ако не приемем цялото като безкрайно, никакъв ред не би бил реален. Може да бъде подредено само това, което не се променя, което да има точни граници. Възможно е да търсим моментна полезност на някакъв ред, но не неговата истина. Това, което наричаме реалност е винаги някакъв Свят, някакво представяне, което може да бъде подреждано до безкрай. – А. Ходоровски

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: