Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е разположен в един от пътищата на коприната в оазис на най-централно място за керваните от миналото. (Пътищата на коприна са повече от пръстите на ръцете ни.) Градът се намира в близост – от една страна до Афганистан, от друга до Киргистан, от трета до Пакистан, а малко по-далеч на юг до Индия, в покрайнините на провинцията Ксингианг на Китай. На това място  се събират великаните Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая. Той е нещо като център на азиатските истории и култури от миналото.


 

Тръгнал бях да посетя базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик в китайския Каракорум,  когато в агенцията, която организира тази малка експедиция се запознах с един от директорите, чийто син е сгоден за българка – светът е малък. Този човек успя да подпечата при военните разрешение с пропуск да пресека този район, недостъпн за момента.

Китайците отдавна са сложили желязна ръка на тази стратегическа гранична област с безброй пропускателните филтри и въоръжени военни групировки навсякъде.

 

Тук единствения възможен език са жестовете:

В периода 1959-79 китайците са успяли с голями усилия да овладеят  важните писти, кръстосващи тази област. Най-живописен и интересен е пътя от 1300км между Гилгит в Пакистан и Кашгар в Китай – Пакистани хайуей. Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата, казват е отнело живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Този гроб и развалините наоколо показват мястото, споменато от Птоломей, където се спирали керваните от Персия, крайна точка, където са се срещали търговци, за да обменят стоката си. Марко Поло разправя как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства, особена срамежливост, в която персите вечер са оставяли стоката си до каменната кула, а на сутринта на същото място намирали количеството коприна, което ако отговаряло по стойност на стоката им, го взимали, ако не прибирали обратно това, с което били дошли. Следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Гробовете, които виждате, са на суфи с останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Макар нарочно занемарени от китайците, те са тачени от местните уигури. Дори да се  намираме на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани и можехме  да си разменяме усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пихме чай и като гостенин в града не ме остави да платя.  За двата дни, които бях в Ташкурган не срещнах друг чужденец. За по-дълъг престой  се налагаше допълнително разрешително и бях яростен  да не снимам околностите на това автентично място, богато на история,  непокварено от  туристи. Богатите, лъскаво облечени китайци, стигнали безпроблемно до тук, си правеха селфита със старините наоколо за фон, без да имат понятие от суфи и история.

 

Стратегически мястото е запазило важността си, но величието му се е загубило  в историята. Ориенталският манталитет на уигурите, както и на нас, българите, техни братовчеди, им помага да се веселят и да вложат табиет в ежедневието. Успяли са да запазили физиономията си и не се смесват с китайците. (техните похитители)

 

Девойките на фотографията не са воалирани, а се криеха на завет от силния, студен вятър ( височината тук е  тази на връх Мусала )

Вакхан Коридор не беше далеч, мястото, през което е минал Марко Поло, напускайки Китай по пътя за Самарканд и Бохара. Преди две години имах и виза и билет за самолет, но Аллах не пожела да снимам бедните вакхи в  долината между Афганистан, Пакистан и Китай. На един сфетофар в Париж, за да избегна инцидент, прелетях над велосипеда и  си счупих двете китки и лакти. Вакхите със светли очи и благ характер, чаровни и далеч от екстремистите мюсюлмани останаха за друг проект . Девойката с гръб на фотографията е мелез между киргиз и вакх , а на полето вямаше военни.

Това за съжаление измъчено от китайците място е останало прекрасно.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Бивш оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », това е част от бившия Тюркестан, превърнал се в чувствителна зона на експанзивния Китай. Уигурите не говорят турски, но Турция, дори България не са им чужди. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел бързо ни сближават. По този начин си позволявам близост, непонятна за западните туристи.

От  години се канех да посетя това място с  реноме за един от най-големите сред старите ориенталски пазари. Преди тридесетина години тук  атмосфератае била още по-автентична, покрита само с патината на хилядолетията. Сега туристите идват заради екзотика и истините остават скрити за обикновенното човешко любопитство. Те са бездънни кладенци или понякога падащи звезди. Когато небето е чисто, с благодарност отварям очи и опитвам да скатая каквото успея.

Каракорум, най-страховитият от гигантските планински масиви на планетата, с трудния си климат и своите 500 км. между Индия, Пакистан и Китай е вкупчил стотици многохилядни великани. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега, въпреки трудния достъп, се отвори възможност да навляза в този масив откъм страната на Китай. К2, Гашербрум, Брод Пик заедно с многобройни седемхилядници наоколо правят естествена граница между тези три страни. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни за простосмъртните, се оказват най-интересни.

След няколко посещения на китайски провинции, става ясно как Китай с неувяхващ  комплекс за сила и величие не си дава друг избор, освен да руши в новозаграбените територии  старата култура на местното население в името на градене на ново блестящо материално бъдеще. Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! В Китай сме свидетели на  непрощаваща комбинация от диктатура и капитализъм в невероятна експанзия, до голяма степен утопична и не без възможност за провал.

Това виждам наяве ситуацията в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Вековният стар Кашгар е запазил облика си на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от всички страни.

В малките, вибриращи от история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници от времето на комунизма с добре познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – също покитайчен вековен град по пътя на коприната. Тук по улиците също  циркулират полицейски сирени. Намирам се недалеч от границата  и Пакистани Хайуей, разконение между Ласа и Кашгар – най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Платил съм  за специално разрешение от военните, което се оказва безмислено, защото не мога да спя в юрта на местни киргизи. Остава ми  да снимам единствено изгрева на Мустаг Ата без да срещна местните киргизи със стадата им. Оставам със старата си мечта да се спусна със ски от този връх, приет от алпинистите за скиорски.

Това военно положение цари от близо година. Киргизите, наплашени се крият, както в Кашгар, така и в огромната провинция наоколо. При случайна среща чужди езици не се говорят. Чарът на номадския живот са жестовете. Излъчването  е  по-съдържателно от безмислените разговори. Обменът е ясен,  нещата стават или не стават.

Връщам обратно няколко стотин километра  към Кашгар – пътят с пасове между планините Кун Лун и Памир в посока на Каракорум, не е разрешен за чужденци. Невъзможността да разткрия тези скрити за простосмъртните места ми развинтват още повече въображевието. Срещам новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират навсякъде. Пред езерото Каракол  си правят селфита. Дамите китайки,  се фръцкат облечени модерно пред езерото и отражението на седемхилядника.

Двамата туристи французи и една англичанка, с които споделям джипа към границата с Пакистан възбудено споделят  минали преживявания или правят програми за бъдещи пътешествия. Веднъж по домовете си, те ще разправят за пътешествието  в Китай, от което са разбрали единствено, че животът е различен, труден и неразгадаем за европейската мисъл. Българите от моето поколение сме преживяли неща, които ни помагат да разбираме.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища широки, удобни за маневри и за строеж на нови градове великани, най-после стигаме до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол на място без възможни врагове и среща с камиларите и камилите, които ще ни съпроводят в експедицията.

Вкусвам от красотата на съвършенната естествена архитектура, безплатен подарък от Природата и думите се заместват от лещите на фотоапарата, които трябва да  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове. Неразделният  другар, кутията с окото, което вижда без да мисли, избира мигове, които светлината му дарява,  опитва да спре времето и да ме  сдобри с вечността, която вечно ни убягва .

Вярата във вечността е Слънчев Лъч, пресякъл капчица роса върху венчелистче или преминал през сълзичката по румената бузка на детенце, или отразен от формирана във въздуха снежинка.

Като постскриптум добавям няколко фотографии извън текста.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

                                   / Ташкурган, недалеч от границата с Пакистан /

                                   / Автопортрет в Ташкурган /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Можех да отида по-навътре и в двата ледника, този на Гашербрум и на К2 – имах нужда от другар,  алпинист с въже за осигуровка и повече шоколад и вода.

За младите силни и амбициозни алпинисти връзка отзад в основата на К2 и после в ляво през ледниците е възможна – предполагам с невероятни гледки и към двата осемхилядника едновременно, а камилите трябва да заобиколят  и както направихме ние да влязат поотделно и в двете долини. Правено е за седмица от словенци преди десетина години. Доколкото ми е известно Гашербрун не качван откъм китайска страна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: