На път
2012
В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам и пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да бъдем в движение.”
По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, той оставя следи и се прибира различен. Отвъд хоризонта, добили вкус към широки пространства и разни предизвикателства, открили нови качества в себе си, копнежът за нов път не ни дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качествата, които е развил в себе си. За търсещият дух светът е провокация и стимул да надминава себе си. Добрият обмен с другите събужда творчески елемент.
„Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор на този цитат е на път.
Крайният смисъл на пътуването е човек да се превръща във всичко, все едно къде. Окото, заедно със светлината, да лови бягащия миг. Многословието да се стопи в тишина, тежаща от смисъл. Животът и смъртта да се слеят в осъзнаване на момента. Пламъчето в гърдите да се разпали във вътрешен огън, двигателът на човека-пътник.
Всички ние сме винаги НА ПЪТ.
Коментар