Китайците  са живяли винаги и продължават да живеят с мисълта, че обитават  “Империята в Центъра”. Англичаните са ги унижили с търговията на опиум, както и с двете последвали войни през 19-ти век и това ускорява промените, на които сме свидетели.  “Напредваме, дори да се наложи половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао Тце Дунг.

Китаецът няма чувство за индивидуалност. Народът без да се оплаква е оръдие на поставените идеи.

В провинцията Кам, между многобройните нови, стандартно построени градове по пътя към Ласа, на 3400 метра се намира Гардзе. Населват го все повече китайци, смесени с  тибетското население – кампа.

Ушу на 3850м е друг модерен китайски град в Тибет. След голямо земетресение през 2008-ма година той е разрушен и построен отново. В дневника си отбелязвам: “ Тук всичко е ново, лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, включително местните покитайчени Кампа. Те зяпат разсеяно и се шляят между появилите си тук-там богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми тръгва да се разхожда голяма хлебарка. Имам проблем с водата, идва китаец и от близо час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя.“

Снимам малкото останалите автентични Кам-па, жители на тибетските провинции Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в северозападен Китай.

“Разбойници-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези вероятно най-добри ездачи в света. През 1911 година, епоха, в която в Европа жените са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с желание да има духовни преживявания. Тя се връща от Тибет 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, тя продължава да прелиства с носталгия албумите си от Кам, страната на кам-па, „разбойниците–благородници“.

По време на китайската инвазия Кам-па за кратко време  успяват  да удържат армиите на Мао и да създадат сериозни проблеми на правителството на Мао. Появявали са се неочаквано, избивали много китайци и изчезвали светкавично. Те отвлекли Далай ламата от Потала по своя инициатива, за да му осигурят сигурно място в Дарам Сала в Индия. Идвало им в повече да наблюдават политиката на примирие на любимия им духовен учител, който дори пишел стихове за Мао.

Повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, проследили пътя на Александра Дейвид Нийл, реших да посетя същите места. По пътя към провинцията Кам често има сериозни свличания, пътуването с автобус или камион е неимоверно трудно. Местните хора по селата  се страхуват да говорят, някои дори не ви поглеждат в очите. Разрешение за посещаване на Ласа, поне за момента се оказа невъзможно.

Кам-па вече не са гордите мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от богатото минало.

Китайският народ е възпитан на подчинение. Средният китаец днес живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари, за да си построи дом и по-късно и да пътува.

Конфуций е реабилитиран с политическа цел, Буда – превърнат в политическа фигура.

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, построени най-вече за военни цели. На местата на бомбардираните преди години манастири има построени лъскави постройки, населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани местни фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, където е имало традиционни празници, сега официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и за богатите посетители. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата в последните години е превърнато в мода. В задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер, който впечатлен от фотоапаратите ми, предлага да му направя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – отговаря.

Средното съсловие в Китай е едва зародено. Много хора имат сериозни проблеми, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

След дългата опустошителни забрани на Мао, днес будизмът е превърнат в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири и масово избитите монаси са заменени с блестящи златни Буди във видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци и китайки, смесени нарочно с малкото оцелели отпреди “модернизацията”.

Заедно с болката и разочарованието, фотографиите ми дават идея за някои грабващи моменти в тази огромна, трудно разбираема страна, изпълнена с ужасии и вековна мъдрост.

Във все по рядко срещаните юрти на номади, понякога има телевизор, излъчващ най-вече с пропагандни програми. Имах болезнено усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

И въпреки всичко Китай продължава да е извор на вековната Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Ин и Ян са взаимно свързани, в света няма нищо сто процентово!

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията се вижда майка му –  не се има за китаец, държи да бъде кам-па. От няколко години той опитва да вземе паспорт, за да излезе от страната, за което му е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е много малка. Той беше чудесен спътник и връзката ни се превърна в приятелство. От все сърце му желая успех.

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография молитви, носени от вятъра.

В блога от април 2009 година ще намерите повече фотографии от тази област.