Етика и мига във фотографията
2010
Фестивалът на Кукерите в Перник ме изпълни с емоции. Беше силно и колоритно. Идинствено колегите-фотографи от фестивала показаха изключителна способност да си пречат взаимно, без следа от фотографска етика и толерантност към ближния, което означава и към себе си.
34-та галерия в сайта предлага разходка във фестивала.
За да сменя темата, от 9 февруари до 6 юни в музея Жьо де Пом (Jeu de Pomme) в Париж са изложени фотографиите на Лизет Модел (1901-1990), родена във Виена, живяла и снимала в Ню Йорк. На входа на изложбата четем: „Когато насочвам обектива си към нещо за снимане, в себе си нося въпрос, на който вероятно фотографията ще даде отговор. С други думи не съм тази, която знае или която би доказала каквото и да било, просто получавам пореден урок“. Това е начина без да налагаме себе си да оставим Нещото да се изяви, да ни се даде, за да го регистрираме. Фотографията се превръща в източник на познание. Фотографиите на Лизет са неповторими, както всяко истинско изкуство.
Окото във визьора лови в секундата неща, убягващи на рутинния поглед. Гледам не означава виждам. Интуицията ни пласира спрямо светлината и неуловимото в бягащия момент. Всеки успешен кадър е неповторим. Етиката е въпрос на възпитание и култура.
Коментар