Злите духове са навсякъде. Дали лоши сили или енергии, без тях човешкия свят не би могъл да напредва. Как да разберем какво е добро, ако злото не му противодейства и оспорва?! Как да говорим за светлина без сянка, за любов без омраза, за живот без смърт –  два полюса на едно и също нещо. Добри и зли духове не съществуват, светът е изтъкан от различни взаимосвързани енергии, с които си влияем според излъчването си. Начинът на мислене, емоцията, която излъчваме несъзнателно ни свързват със съответни “помагащи” или “вредящи” енергии. Неслучайно Марко Тотев или пък вечният късметлия представляват определен стил на живот. Вътрешните фактори във всеки човек взаимодействат с външните във всеки момент от живота.

На международния фестивал за кукери и маски в град Перник, страховити фигури мощно дрънкат с клопарите и безкомпромисно прочистват терена от зли енергии. Сравнявам ги с други култури, географски отдалечени, където със страшни маски и силни звуци също гонят „лошите сили“. Фотографиите тук са от Ладак в Индия, африканските племената Догон в Мали и гледачите на елени в Монголия.

В Перник чувствам в себе си българина, таящ енергията и силата на старата ни, изпълнена с история земя. Вибрирам не само с ритъма на кукерските звънари, но  пристъпвам без да знам дали снимам или влизам в екстаза на танцуващите…

 Перничани, натрупани като гроздове зад оградите около площада с шествията, следят минаващите групи. В очите на хората има сивота и безизразност, тук-там проблясва интерес. Чувства се болката на един измъчен,  изстрадал от векове народ. Тази болка съществува, и е все по-често забележима  навсякъде по света. Но същата вечер тази сива маса се събужда и обръща болката в неудържимо веселие.  Забравил себе си, българинът радостно полита, енергиите се събуждат. Тази рядко срещана в Западна Европа автентична радост, която носим в себе си, изглежда ни дарява с прословута Балканска жизненост ( жилавост – за добро и зло), помага ни да преодоляваме  трудните моменти, през които е преминал и преминава народа ни.

Радостта е отрова за “злите духове”. Плашим ги с маски и гръмки звуци, но те се стопяват най-вече пред човешката радост. На моменти животът става толкова  прекрасен, колкото е бил и ужасен.

В 34-та галерия на сайта можете да се разходите между кукерите от фестивала.

След вълненията, свързани с първата ми изложба в София се упътвам към околните села по време на  подготовката за международния фолклорен фестивал в Перник.

Оказва се, че българската полиция не само обича да глобява (все едно за чия сметка), но полицаите при случай умеят да се веселят. На минус десет-петнайсет градуса хората вдигат градус и духът роден се извисява над кризи, минали и настоящи.