Злите духове са навсякъде. Наричат ги още лоши сили или енергии. Без тях човешкия свят не би могъл да напредва. А как да разберем какво е добро, ако злото не му противодейства и оспорва?! Как да говорим за светлина без сянка, за любов без омраза, за живот без смърт – всички те са два полюса на едно и също нещо. Няма добри или зли духове. Светът е изтъкан от различни взаимосвързани енергии, с които си влияем според собственото ни излъчване. Начинът ни на мислене, емоцията, която излъчваме,  дори несъзнателно ни свързват със съответни “помагащи” или “вредящи” енергии. Неслучайно Марко Тотев или пък вечният късметлия представляват определен стил на живот. Вътрешни и външни фактори си взаимодействат във всеки момент от живота ни.

Сега, на международния фестивал за кукери и маски в град Перник, страховити фигури мощно дрънкат, безкомпромисно прочистват терена от зли енергии. Сравнявам ги с други култури, географски отдалечени и напълно различни, където страшни маски и силни звуци също гонят „лошите сили“. Фотографиите са от Ладак в северна Индия и африканските племената Догон в Мали.

В Перник чувствам в себе си българина, таящ огъня на старата ни земя. Вибрирам не само с ритъма на кукерските звънари, но  пристъпвам без да знам дали снимам или влизам в екстаза на танцуващите…

На моменти се стряскам, вероятно от това, че живея дълги години в чужбина, с известна дистанция забелязвам две ясно изразени, силно контрастни състояния сред хората. Перничани, натрупани като гроздове зад оградите около площада с шествията, следят минаващите групи. В очите на хората сивота и безизразност, тук-там проблясва интерес. Чувства се болката на измъчен, от векове изстрадал народ. Тази болка съществува, все по-често я забелязваме и осъзнаваме навсякъде по света, но тук при нас тя лесно се превръща в мазохизъм, в безчувствие, понякога дори садизъм. При случай всичко тава неочаквано се обръща в неудържимо веселие. В ритъма на танците се събужда жажда за живот. Забравил себе си, българинът сякаш става добър, радостно полита до небето. Енергиите обръщат полюса си. Тази рядко срещана в Западна Европа автентична радост, когато е реална, изглежда ни дарява с прословута Балканска жизненост ( жилавост – за добро и зло), помага ни да преодоляваме изключително трудните моменти, през които е преминал и преминава народа ни.

Радостта е отрова за “злите духове”. Плашим ги с маски и гръмки звуци, но те се стопяват пред човешката радост. Така на моменти животът става толкова  прекрасен, колкото е бил и ужасен.

В 34-та галерия на сайта можете да се разходите между кукерите от фестивала.

След вълненията, свързани с първата ми изложба в София се упътвам към околните села по време на  подготовката за международния фолклорен фестивал в Перник.

Оказва се, че българската полиция не само обича да глобява (все едно за чия сметка), но полицаите при случай умеят да се веселят. На минус десет-петнайсет градуса хората вдигат градус и духът роден се извисява над кризи, минали и настоящи.