Китайците  са живяли винаги и продължават да живеят с идеята, че обитават  “Империята в Центъра”. Китайският прагматизъм от близо пет хиляди години е свързан със земята и елементите в Природата. Това не пречи никому, освен че днес към френетичното строене в страната, се добавя експанзията на китайците в света с желание да изместят Америка и да покажат, че продължават да са това, което за тях са били винаги в историята. “Напредваме, дори да се наложи половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао Тце Дунг.

Китаецът в общия смисъл няма чуство за индивидуалност, народът без да роптае, е винаги жертва на поставените идеи.

Гардзе, на 3400 метра, се намира между многобройни нови, стандартно построени градове по пътя към Ласа. Населен е с все повече китайци, смесени с  тибетското население кам-па от провинцията с бившото си название Кам.

Ушу е следващия модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямо земетресение през 2008-ма година. В дневника си отбелязвам: “ Тук всичко е ново, лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, включително местните Кампа, които зяпат разсеяно и се шлаят между появилите си тук-там богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми излиза голяма хлебарка, идва китаец, който от един час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя…“

На път съм  да снимам малкото останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции – Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западен Китай. След това ще сляза на юг към някои етнически групи в Юнан  до границата с Виетнам.

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези вероятно най-добри ездачи в света. През 1911 година, епоха, в която в Европа жените са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с желание да има духовни преживявания и се връща от Тибет 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

Близо сто годишна, тя продължава да прелиства с носталгия албумите си от Кам, страната на кам-па, „разбойниците–благородници“.

По време на китайската инвазия за кратко време Кам-па успяват  да удържат армиите на Мао и създават сериозни проблеми на правителството. Те се появявали неочаквано, избивали много китайци и светкавично изчезвали. По своя инициатива те отвлекли Далай ламата от Потала, за да го извадят на сигурно място в Дарам Сала в Индия. Дошло им в повече да наблюдават политиката на примирие на любимия си Далай лама с китайците, включително това, да пише стихове за Мао.

Повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, проследили пътя на Александра Дейвид Нийл, реших да посетя същите места. По пътя към провинцията Кам понякога има сериозни свличания и пътуването с автобус или камион е неимоверно трудно. Местните хора по селата  се страхуват да говорят и да ви погледнат в очите. Разрешение за посещаване на Тибет е невъзможно.

Кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от богатото минало.

Китайският народ е възпитан на подчинени. Средният китаец живее с амбицията да се нахрани добре, с надежда да спечели пари, за да си построи дом и по-късно да пътува.

Конфуций е реабилитиран с политическа цел, Буда е превърнат в политическа фигура.

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, построени за военни цели. На местата на бомбардираните преди години манастири се сеа построени лъскави постройки, населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани местни фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, където е имало традиционни празници, сега официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и за богатите посетители. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е превърнато в мода. В задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер. Впечатлен от фотоапаратите, той ми предлага да му направя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – беше отговора.

Средно съсловие в Китай е едва зародено. Има хора с много проблеми, едно малцинство без, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

След дългата опустошителна забрана на Мао, днес будизмът, превърнат в полезна политика за овладяване на масите, процъфтява. Разрушените манастири и масово избитите монаси са заменени с блестящи златни Буди във видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци и китайки, смесени с малкото оцелелеляло население отпреди “модернизацията”.

Наред с разочарованието, фотографиите ми напомнят някои грабващи моменти в мащабите на една огромна трудно разбираема страна изпълнена с ужасии и мъдрост.

Във все по рядко срещаните юрти на номади, понякога има телевизор най-вече с пропагантни програми. Имах болезнено усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

Китай, въпреки всичко продължава да бъде извор на вековната Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Ин и Ян са взаимно свързани – в света няма нищо сто процентово!

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията виждате майка му –  не се приема за китеац и държи да бъде кам-па. От няколко години той опитва да вземе паспорт, за да излезе от страната. За целта е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е малка. Желая му от все сърце желая успех. Той беше чудесен спътник, връзката ни се превъна в приятелство.

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография – молитви, носени от вятъра…

В блога от април 2009 година ще намерите повече фотографии от тази област.