Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                                            / Булонски лес, Париж /

Прииска ми се да сложа фотоапарат в ръката на големия поет-калиграф. Величините са несравними. Фотографията не може да си пъхне носа в дълбоката Празнота, до която се докосва калирафа и виталният дъх е преминал през четката във видимия свят на картината. Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да стане това, необходим е трети елемент, който да изрази скритата динамика на Реалното. А той се намира в Празнотата. Мутацията Време-Пространство е възможна само благодарение на Празнотата. За китайският артист не е достатъчно изображението да изразява външен аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, с вътрешното си единство и капацитет за вариации, ще слее Единицата с Множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен и единствен, или не се получава. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на простата, изразяваща всичко черта. В съответствието Пълно-Празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата ще въплати едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, конкретно и въображаемо. Рисунъкът  добива формите на външния свят в реален вид, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа – самият той, свързан с дъха на Всемира.

Търсенето да се уловят вътрешните принципи в структурата с връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с китайската идея за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. “Красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картини не се излагат, те се пазят на свитъци, които не биха правили дома по-красив, а се вадят при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

PariФотография и калиграфия2s-2                                           / импресия в Булонския лес/
Фотографията, родена в културата на гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Търсим хармония и съвършенство в геометрични форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращи от геометрия да влизат в Академията. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл и едва тогава се промъква идеята за вечност.
Традиционните китайски майстори обратно, те тръгват от Празното. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплащават непрекъснато менящото се настояще. Празнотата помага на пълното да извади верен външен израз, скрит за обикновения поглед. Да, Празното е Пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг, изразено навсякъде в живота. За да рисувате дърво, растете, издигате се заедно с дървото. Вглеждайте се в белите полета в рисунъка на голям майстор. Те дават изразната сила на безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Не само неповторимата Черта, но и всяка точка, намерила изразна жизненост в Празнотата, трябва да имат качествата на посято, вечно цъвтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, защото са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно.

Давам си сметка как с известен усет за празнота понякога правя успешни фотографии. Много рядко. Главата трябва да е празна. Но за разлика с калиграфа, на когото според израза на големия поет, художник и калиграф Франсоа Ченг “ дъхът се превръща в знак“, за себе си мога да твърдя, че в момента на снимане на нещо изключително, губя дъх. После неминуемо въздъхвам – щасливо или се тюхкам, ако съм пропуснал. Очевидно не става дума за същото Празно. Често си казвам, че най-доброто творческо състояние е, когато се превернем в антени, изчистени от претенции и целомъдрени мисли. Да опростим максимално всичко, е единствения начин да надникнем  зад воала на видимия свят.

Наред с Индийските учения и тези на евреите с Тората, Китай, въпреки провала с диктатурата в страната, е култура, оцеляла до днес. Трите култури са оживяли без прекъсване във времето, запазили корени от близо пет хилядолетия.  Това са оси, около които се движи миналото и бъдещето на планетата.
Ако темата ви забавлява, влезте в предишни блогове за Китай: кликнете върху „Страни и фотография“.  Споделете също идеи или неточности в тромавия ми български.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: