Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с две очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                                            / Булонски лес, Париж /

Прииска ми се да сложа фотоапарат в ръката на големия поет-калиграф. Величините са несравними. Една фотографията не може да си пъхне носа в дълбоката Празнота, от която е тръгнал калирафа. Виталният дъх минава през четката във видимия свят на картината. Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да стане това, необходим е трети елемент, който да изрази скритата динамика на Реалното. Това се намира Празнотата. Мутацията Време-Пространство е възможна само благодарение на Празнотата. За китайския артист не е достатъчно изображението да изразява външен аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, с вътрешното си единство и капацитет за вариации, ще слее Единицата с Множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен и единствен или не се получава. Есенцията на  рисунъка е в маркирането с четка и мастило на простата изразяваща всичко с черта. В съответствието Пълно-Празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата ще въплати едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, конкретно и въображаемо. Рисунъкът  добива формите на външния свят в реален вид, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа. Самият той, свързан с дъха на Всемира. Търсенето да се уловят вътрешните принципи в структурата с връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години.
Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с китайската идея за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. “Красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картини не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не правят дома по-красив. Вадят се при случай, за да изразят скритото истинско.

PariФотография и калиграфия2s-2                                           / импресия в Булонския лес/
Фотографията, родена в културата на гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Търсим хармония и съвършенство в геометрични форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращи от геометрия да влизат в Академията. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентния му смисъл. Едва тогава се промъква идеята за вечност.
Традиционните китайски майстори обратно, тръгват от Празното. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплащават непрекъснато менящото се настояще. Празнотата помага на пълното да извади верен външен израз, скрит за обикновения поглед. Да, Празното е Пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг, изразено навсякъде в живота. За да рисувате дърво, растете, издигате се заедно с дървото. Вглеждайте се в белите полета в рисунъка на голям майстор. Те дават изразната сила на безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Не само неповторимата Черта, но и всяка точка, намерила изразна жизненост в Празнотата, трябва да имат качествата на посято, вечно цъвтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, защото са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно.

Давам си сметка как с известен усет за  празнота понякога правя успешни фотографии. Главата трябва да е празна. Но за разлика с калиграфа, на когото според израза на големия поет, художник и калиграф Франсоа Ченг „дъхът се превръща в знак“, за себе си мога да твърдя, че в момента на снимане губя дъх. После неминуемо въздъхвам – щасливо или се тюхкам. Очевидно не става дума за същото Празно. Често си казвам, че най-доброто творческо състояние е да се превернем в антени, изчистени от претенции и целомъдрени мисли. Да опростим максимално всичко, е единствения начин да надникнем  зад воала на видимия свят.

Наред с Индийските учения, евреите с тяхната Тора и Кабала, Китай, (слет това Корея и Япония) въпреки провалите с комунизма, е култура, оцеляла до днес. И трите са оживяли без прекъсване във времето, запазили корените си от близо пет хилядолетия.  Това са оси, около които се движи миналото и бъдещето на планетата.
Ако темата ви забавлява, влезте в предишните блогове за Китай: кликнете върху „Страни и фотография“. Проявилите интерес към блоговете кликнете също RSS, за да се абонирате за следващите. Споделете, ако имате идеи и корегции за понякога тромавия български.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: