Жената е неизмерима подобно на окена, в който от страх да не се удавим мъжете се правим на по-силни.

 Във Франция популярна песен казва: “жената е бъдещето на мъжа”. По-смело може да се добави: жената е настояще на мъжа.

“Когато видях първата си жена гола, останах много учуден”, казва Уди Алън.  Аз не преставам да се чудя, дори когато ги виждам облечени.

Покойният Илия Бешков казва “Жената често иска да продаде най-скъпо това, което най-малко цени в себе си.”  Жената стимулира мъжкото в нас, без което самата тя не би могла да изрази женствеността си. Духът и материята не биха се свързали, ако я нямаше тази амалгама от взаимно провокиране. Очевидно океанът не е за притежаване,  а ако се удавим, алхимията се разваля. Най сладкото и продуктивно напрежение се намира на границата между търсената и осъществената връзка, възможност за взаимна свобода и развитие на обичта във всеки.

Ева хваща ръката на Адам и го пита “Обичаш ли ме?” Той отговаря: “Имам ли избор?”.

Ева ни прави хора с подтикването на Адам да опита от Дървото на Познанието, да се откъснем от латентното си състояние, да тръгнем по пътя на осъзнаването, да открием живота и да станем хора. Какво по-идиотско от страна на църквата да определи това като първороден грях…