Гашербрум

В средата на октомври на около 5100 м. в измисления от камиларите – уигури базов лагер  на Гашербрум правим временен лагер. В китайския Каракорум реално такъв лагер не съществува, осемхилядникът не е покоряван откъм китайска страна. В тази гранична с Пакистан зона рядко стъпва човешки крак.

През стените на палатката прозира светлината от лицето на кристално ясната луна, приближаваща пълнолуние. Надниквам за последно навън да зърна нощната феерия от сенки и просветващите като факли в небето върхове на няколкото осемхилядници наоколо. На сутринта изненада: планината напълно преобразена, облечена в блестяща бяла премяна. Есенните  треви са побелели от неусетно преминалия през нощта снежен облак. Изтупвам снега от палатката, радостен като дете, видяло за първи път сняг в живота си, живот който не може да е друг, освен прекрасен. Сменям леките обувки със сериозни, хапвам набързо и хуквам да снимам. Искам да изпреваря слънцето, което след няколко часа ще ми отнеме хубавия сън.

                                                                  / Гашербрум в дясно /

На бързо чезнещия бял фон осем хилядниците по дължината на границата между Китай и Пакистан проточват снаги към кристалната синева на небето.

 

                                                               / Начало на ледника Гашербрум /

Набирам височина в космичната обстановка и този сън в бяло ще ме съпровожда, заедно с всички предишни.

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК

Кашгар е важен кръстопът между Китай (Тибет), Афганистан, Киргизстан и Пакистан. В продължение на векове тук е се е намирал най-големият оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang, преди години част от бившия Тюркестан, означава « Нова граница », сега е чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите имат език близък до турския. Бях приятно изненадан, че познават Булгаристан, както наричат България. Думи като тешекюр, маш-аллах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Чужденци се срещат рядко, а китайците се държат безобразно с местното население.

Поради събраните нагъсто няколко 8 хилядника, Каракорум е най-впечатляващ сред планините. В 500 километра между Индия, Китай и Пакистан са събрани няколко стотин 6-7 хилядници. Бях открил тази фантастична Природа  откъм Пакистан, а сега ми се отвори възможност откъм Китай да снимам веригата на К2, Гашербрум и Брод Пик, които заедно с няколко седемхилядника, представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са трудно достъпни, но и най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните човешки жертви не представляват нищо спрямо идеята да се построи светло бъдеще! Такава е и политиката на китайците в областта Ксингжианг и Тибет. Уигурите са третирани жестоко.  Над един милион от тях работят, затворени в трудови лагери в Тибет. Хората в цялата област са под непрекъснат наложен контрол. Звуците на сирени не спират денонощно. По широките булеварди циркулират непрекъснато полицейски коли. По улиците  се разхождат въоръжени полицаи с палки и щитове в ръцете. Бюра за проверка има на всяка пряка,  пред всеки магазин и подлез. Старата част на града е запазила облика на крепост, на която огромните стени и тесни калдъръмени улички са пазени от китайците.

/ Отговорнички за реда в услуга на полицията /

/ Похвалени и наградени квартални отговорници  /

В импрегнираните с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии, както нашите квартални отговорници по време на строежа на комунизма. Те използват добре познатия почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и с прикрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен, технически още по-брутален вариант.

/ Смяна на квартал с показване на документ за самоличност /

След Кашгар поемам към покитайчения Ташкурган, вековен град по пътя на коприната. По улиците по същия начин циркулират полицейски коли, свирят сирени. Граничното разклонение между Ласа и Кашгар не е далеч, както и Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака до езерото Каракол полегнало като огледало между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение за военните за района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да преспя, както искам в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо, със стада и няколко юрти. Заоблената форма на Мустаг Ата е чудесна за спускане със ски, стара неосъществена мечта от младежките ми години с някои близки приятели.

/  Мустаг Ата, 7546м /

/ Конгур таг 7719 м. /

По пътя се прокрадват скъпи коли на богати китайци, които циркулират безпроблемно, където искат. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото Каракол за поредно селфи с отражение на седемхилядника.

Връщам се обратно в Кашгар. Следва тридневно пътуване с джип с безброй военни контроли, бариери и стегнати  китайски физиономии. При пограничния град Илик последна бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите водачи. Между тях, разбира се има китайско око, което ще следи и докладва как вървят нещата, дори там, където човешки крак не стъпва. С двама приятели започваме малка експедицията към К2 и Гашербрум.

Съвършената архитектура на планината с помощта на обектива ми ще опитат да заместят думите.

 

                                                  / Кашгар /

                                             / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

 

                        / Чайната в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Под крепостта свирят сирените на полицията  /

                                                / В Неделния базар се хапва чудесно /

                                                  / Бившият най-голям пазар за добитък в Азия  /

                                                   / До езерото Каракол и в дъното Конгур /

                                         / Илика, последният военен пост. Среща с камиларите /

                                                               / Долината на река Шаксгам /

                                                        / Първия лагер /

                                                     / На път към условния базов лагер на К2 /

                                     / Агил Пас, преди разклонението между долната за К2 и тази за Гашербрум /

                                                              / Аргил Пас (4800м. /

                                                         / В дъното крайчец от ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                                                   / Ледникът Гашербрум /

                                                    / На път за К2 /

                                                          / К2 в дясно, Гашебрум най-отляво /

                                                          / К2, (или още Chogori) , малко след изгрев слънце /

Екипировката ни и тази на камиларите не са пригодени, за да отидем навсякъде, където ме тегли страстта към Планината. Представих си как изглежда директната връзка между ледника на Гашербрум и този на К2 с фантастични гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенски алпинисти са минали по тези места, (как да не ме е яд) докато ние, за да навлезем в долините на двата осемхилядника, с камилите се наложи да заобиколим огромен масив и многократно да пресечем пълноводната река Чазам.

Особено нещо сме хората, често изпълнени с възторг и все пак незадоволени…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: