Гашербрум

Когато на 5000 метра в средата на октомври вечер заспите със зейнали кратери на пълната луна, звездите едва мъждукащи зад лунното сияние и на сутринта цветовете на есенните треви наоколо, с аромата на коите сте заспал,  са побеляли от внезапно преминал снежноносещ облак,  зарадван като дете на неочакваното бяло, сменяте маратонките със  планнски обувки и бързате да не изпуснете ефекта от новото облекло на планината

                                                                  / Гашербрум в облака от дясно /

От тази височина околните върхове на седем-осем хиляди метра изглеждат съвсем естествено.

Поглед от палатката, разположена в измисления от нас базов лагер на Гашербрум. Такъв лагер реално не съществува –  осемхилядникът, ми казват, не се покорява откъм Китайска страна.

                                                        / началото на ледника на Гашербрум /

Три часа по-късно белият свят се стопява така бързо, както се е появил като прекрасен сън.

Когато се върнете в Европа се пипате дали цялото това пътуване не е било също сън.

А самият живот не следва ли пътя на сънищата?

www.pastoukhov.com – Галерия 12

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

В миналото оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзивния Китай. Уигурите с език близък до турския знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел ни сближават. Позволявам  си близост, трудна за западните туристи, запазили дистанция.

От  години се каня да посетя това място с  реноме за  най-голям сред старите ориенталски пазари. Преди тридесетина години тук  атмосферата е била още автентична, с патината на хилядолетията. Туристи идват най-вече да консумират от екзотиката на мястото и истините, за това което става между китайци и уигури, остават скрити за обикновенното човешко любопитство..

Каракорум, най-страховитият от гигантските планински масиви на планетата, с трудния си климат и своите 500 км. между Индия, Пакистан и Китай е събрал на едно място стотици многохилядни великани. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега, въпреки трудния достъп, се отвори възможност да вляза в този масив откъм страната на Китай. К2, Гашербрум, Брод Пик заедно с многобройни седемхилядници наоколо правят естествена граница между  трите страни. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни, се оказват най-интересни.

Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Това е наяве и в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от китайците.

В малките, вибриращи от история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници по времето на строителите на комунизма с познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен по-техничен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Това е недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. Преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Платил съм  за специално разрешение от военните, за да обиколя района, но то се оказва безмислено, защото не мога да спя в юрта на местни киргизи. Снимам единствено изгрева на Мустаг Ата с няколко местните киргизи със стада. Върхът е заоблен и приет от алпинистите за скиорски, стара мечта да го спуснем с приятели.

Военното положение е от близо година. Киргизите се крият, както в Кашгар, навсякъде в огромната провинция и при случайна среща избягват контакт. Въпреки това, чарът на номадския живот са жестовете, излъчването  е  съдържателно, разговорите –  безмислени. Обменът е ясен и  нещата стават или не стават.

Връщам се  няколко стотин километра  обратно към Кашгар –  пасовете между планините Кун Лун и Памир в посока на Каракорум, не са разрешени за чужденци. Невъзможността да разткрия тези скрити места само ми развинтват  въображевието. Срещам новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират  и си правят селфита пред езерото Каракол. Дами китайки, се фръцкат модерно облечени  пред езерото с отражение на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по широки, удобни за маневри и за строеж на нови градове великани пътища, най-после стигаме до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и среща с камилари и камили, с които ще направим експедицията.

Най-после вкусвам от естествената,  съвършенна архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

                                   / Ташкурган, недалеч от границата с Пакистан /

                                   / Автопортрет в Ташкурган /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Възможно е да се направи връзка с Гашербрум с минаване в дясно при основата на К2 и след това в ляво през ледниците с невероятни гледки към двата осемхилядника. Камилите трябва да заобиколят  и както направихме ние, да влязат поотделно в двете долини. Правено е за седмица от словенци, на които завидях. Било е преди десетина години.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: