Споделям серия от блогове, свързани с книгата Стълба на ангелите или Изкуството да се мисли от Алехандро Ходоровски. В Париж го наричаме Жодо от Жодоровски. Макар осемдесет и пет годишен, човек все още е възможно да го срещне в кафене близо до Гар де Лион, където продължава да прави безплатни тиражи с изнамереното от него оригинално Таро от Марсилия. Сред колекция от над хилята различни интерпретации на таро, Жодо (световно известен като синеаст, драматург, поет, писател) дава част от живота си, за да съживи тарото от Марсилия, плод на взаимно творчество на трите монотеизма през десети век в Южна Франция на границата с Испания. Рядък момент от историята, когато те са били за първи и вероятно за последен път в съгласие.
Анна Ивановска е даровита художничка, с четката си не чужда на източното мислене, като и мисълттта на Жодо.
/ Анна Ивановска /
Цялото е винаги. Ако не е винаги няма да е Цяло. Частта е ефимерна, ако не е ефимерна, няма да е част. Цялото е пред своите части. Ако не е пред тях, то е част от частите. Частите са събития, но не есенция. Това, което идва е ефимерно, променя се. Цялото не идва и не се променя. При положение, че То е вечно, промените и събитията са илюзия. Цялото бидейки нещо повече от сумата на частите си, при положение, че освен това ги изпреварва, то е по-малко от частите си. – Алехандро Ходоровски
/Анна Ивановска/
Цялото като безгранично еневъзможно да бъде определено с ограничаващи факти. Вместо да кажем: “светът е жесток”, по-добре е: “в света има жестокост”. – Алехандро Ходоровски
/ Анна Ивановска /
Няма нищо в частта, което да не се е съдържало в Цялото. За частта няма никаква възможност да “твори”. Не й остава друго, освен по един въображаем начин да “трансформира”. – Алехандро Ходоровски
Забележка: Кабалистично погледнато светът в относителнен смисъл се реализира и функционира на четири нива: свят на Еманация, на Творене, на Формация и на Субстанция. Тези светове, заедно с отдалечаването им от света на Еманация, формират верига с растяща комплексност и сгъстяване. Всяко ниво е намалено отражение на това над него, докато се стигне до това, на което съществуваме. Там материята достига до такава гъстота, че наблюденията ни се ограничават до повърхността на околния свят. Предполагам в този смисъл може да се каже, че ние по-скоро „трансформираме“ заобикалящата ни материя с претенции и въображението, че творим.
/ Анна Ивановска /
Ако не приемем цялото като безкрайно, никакъв ред не би бил реален. Може да бъде подредено само това, което не се променя, което да има точни граници. Възможно е да търсим моментна полезност на някакъв ред, но не неговата истина. Това, което наричаме реалност е винаги някакъв Свят, някакво представяне, което може да бъде подреждано до безкрай. – А. Ходоровски
/Анна Ивановска/
Коментари