FIAC 2011 / ФИАК 2011

“Нещата не са видяни, защото са видими, a по скоро са видими, защото са видяни” – думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/, представена с творчеството си в музея Jeu de Pomme.“ Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате. ” Това се чете и в прекрасните черно-бели кадри на тази интересна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по това време. Диан Арбюс влияе това да стане и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство.

Излизаме от градината Тюйлери с усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години. След площад Конкорд, откъм долната част на Шан зе Лизе до Гран Пале потъваме в палатки с многобройни галерии.

Тази година 38-мият ФИАК – 38-ми Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство  – представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи, участващи в същото събитие. Париж  е бил винаги огледало на епохата, в която живеем.

 

 

Част от наричащите себе си “артисти”, (за мен) са просто добри търговци и оригинални техничари. Големите творци се броят на пръсти, някои дори не стигнат до публичен израз. Всичко това не е ново, но факт е, че все още се появяват шедьоври и предполагам дори да се клонираме пак ще има истински творчески таланти. Опашките /от по двеста метра с вход само 35 евро… / и огромната посещаемост на салона показва глада за новости.

Някои обувки накичени по дървото в Жарден де Плант надават викове от прикачените в тях високоговорителчета. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Проекти от този род, съвсем не евтини, виждаме навсякъде под форма на забава във вкус и стил на Съвременното Изкуство.

Дали това влияе и променя нещо е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или пък самовпечатлява себе си, за да запълни празнота в живота, също е въпрос на визия. Празно и пълно вървят заедно така, както изострени житейските въпроси, заедно с бягството от отговори.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  Пари Фото номер 15, барометър на фотографските коти, което тази година ще се премести от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще се чества нова генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България. Вярвам един ден в страната ни да се оформи фотографско ядро достойно да се представи на европейско и световно ниво. Готов съм да помогна за създаване на галерия за фотография в София, стига да се намери галерист с познания и качества, готов да даде живота си за фотография.

От другата страна на авенюто, в изложбените зали на Пети Пале, е открита фотоизложба “Жените в Индия” (не задължителна!). В съседство  е представена по-интересната за виждане “История на Комеди Франсез”.

Потъвате в декорите на театър, останал автентичен от 1680 год. до днес и инсталиран още от 1799 год. в Пале Роаял, сърцето на Париж. Виждаме бюстове на известни фигури от различни епохи със запазени традиции. След екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто, контраста е голям, става почти скучно.

В Центъра Помпиду са разположени монографските изложби на фантастичния за епохата си Едуард Мюнш,

както и на оригиналния, мащабен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулптора Георг Базелитц впечатлява с насечените си дървени фигури, някои от които са оригинално оцветени. А в Лувъра се разполага не друг, а Александър Велики със своята корона, както и редки македонски съкровища.

В музея Орсе, стачкуващ от няколко дни за подобряване на условията на персонала, е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд. От своя страна в Ке Бранли се е приземил духа на маорите от Нова Зеландия. Хе–ао-теа–роа – “Дълъг бял облак” – така наричат маорите чудесната си страна. Историята и изкуството на полинезийските викинки са богато представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-бял „Рим+Клайн“, достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти – „Дошли отвън“ – през същата епоха в Париж. Цял етаж е отделен също за „Златния век на албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епоха на няколко големи фотографа – браво на съседите Албанци!

Фондацията Картие Бресон зад кулата Монпарнас от своя страна излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография. Той с право считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. 150 -те оригинални черно-бели фотографии с тиражи от епохата на Хайн са истински бижута, достойни за вкуса на фондацията.

Връщам се към две произведения от ФИАК, в тон със съвремието :

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*