/ Йемен /

За този, който вярва, не са нужни обяснения. За който не вярва, обясненията са невъзможни. – Свети Тома Аквински ( 1224 – 1274 )

                                                                    / Непал /

Истината е голяма илюзия ако не сме предпазени от добрината.

                                                                / село Кремен /

Голямата мистерия в света е във видимото, а не в невидимото. – Оскар Уайлд

Все пак най-интересен остава въпроса на Лайбниц : „Защо по-скоро има нещо, отколкото нищо ?“.

Или както се изразява Мечо Пух : … някой каза: « няма никой », значи има някой. А защо има някой или понякога никой, който казва, че е някой…, кой къде е и защо? Въпроси във видимия свят…

                           / Шенг Ду, Китай /

Смъртта е реална, погледната единствено като процес от живота. Разлагане на субстнация и възобновяване на субстнация, устояване на форма и промяна на форма са постоянни процеси в живота. Смъртта представлява бързо дезентигриране като резултат на необходимостта на живота за промяна, обогатяване на външния си израз. Дори в телесната смърт няма прекъсване на живота. Единствено материалите от една форма се разлагат, за да послужат за други форми на живот.

….Смъртта е непрекъснато опровержение, което Цялото противопоставя на фалшивото ограничаване на егото в индивидуалната си форма.

…Животът не е изцяло победен от Материята. Той прави компромис, използвайки смъртта като продължение на живота.

…Животът, организиран в тялото  …  трябва да премине през процеса на смъртта, за да бъде преорганизиран и подновен.

… Смъртта е въпрос, който Природата непрекъснато задава на живота, за да му напомни, че още не е намерил себе си. Без прехода в смъртта съществото би останало завинаги в несъвършенната форма на живота. Преследвано от смъртта в него се събужда идеята за търсене на средства и възможности за съвършен живот.

… Еволюцията на душата се осъществява в невидим процес, чийто механизъм се реализира с пре-раждане на сила и съзнание във възходящи степени.

… Един единствен кратък човешки живот е очевидно недостатъчен за целите на еволюцията.

…Превърнах се в това, което бях преди прдставата за Време…

“Божествения живот” Шри Оробиндо

                     / Истанбул /

Човек, ако не знае за какво би умрял, не знае и защо живее.

Възможността, както и привилилегията да осъзнаваме значимостта на живота, ни отделят от минералния, растителния и животинския светове, които също участват в кръговрата на Природата.

Изкуството и религията до известна степен ни помагат да стопим границите на времето, но вече все по-ясно излизаме от тези помощни средства, за да стане възможно веднъж завинаги да станем хора с “божественото”, което носим в себе си или от криво осъзната собствена невъзможност да се самоунищожим. Това е интересната и не без напрежение част на двайсет и първия век, която ни очаква и вече живеем.

                         / Косово /