Великден – Пасха

Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските ми години, прекарани в София на този ден (описано в Хроника и фотография). Връщам се в историята, когато евреите напускат Египет за да сложат край на робските години и с багажа от наученото в пустинята да живеят нормално. Всяка пролет този първи празник на Свободата в света, наречен Пасха, е свързан също с Рождество Христово, Великден за християните.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделяме) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство и трябва да има грижата всеки ден „да излиза от Египет”, символ на робство в библейските текстове. Свободата, словесна или физическа, не идва сама.

Всичко това не е случайно. Преди пет хиляди години част от цивилизацията в света се ражда в Египет. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, където се поражда идеята за човешка интелигентност, способна да доминира Природата. Овладял добре материята, човек използва майсторски плодородието и съвършения ритъм на Природата. Тогавашните, ненадминати архитекти и инженери се приемат сериозно, някои дори се имат за богове.  Фреските в египдските храмове, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме само инструментите на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване. Да се излезе от Египед означавало човек да си възвърне физиономията и свободата на личността.

Абрам (по-късно назован от Бога Абрахам), обикновения овчар от Галилея по заповед Божия да организира цял народ и да го поведе към Египед, при положение, че Моисей ще ги изведе триста години по-късно. Било е необходимо да се изгради съзнанието на народа, налагало се е, дори с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Този урок, валиден за всички времена, се коментира от млади и стари на масата на всяка Па-сха (с усти, която говорят) как да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме! Всекидневното осъзнаване, важно за Свободата, е валидно също за Любовта, за Приятелството, както и за отношенията между народите.

Необходими били четирейсет години лутане в пустинята, за да се създадат две нови поколения, които да забравят робските навици. Първата Божа дума (заповеди дават само диктаторите) е свързана с утвърждаване на чувството за Свобода. На еврид глаголът съм няма сегашно време. Човек е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свободата да предприемем: един непрекъснат проект.“

Свободата е творчески процес.

Весели Пасхални празници на читателите на блога, особено за тези с вкус към Свобода!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*