ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО

Фотожурнализмът е нож с две остриета. Изображението действа по-силно от думите – « една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за ЗАОБИКАЛЯЩА РЕАЛНОСТ, за нея даваме единствено своите концепции. Пространство и време са взаимно свързани, но те са дотолкова реални, доколкото виолетовия цвят на минзухара, (отговарящ на определена дължина на вълната) е  характеристика на цветето, наречено минзуар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори да приемем вътрешното проникновение на някого за по-обективно, то е също функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.

От тук и деликатната позиция на фотожурналиста да представи обективност в събитията, които заснема. Възможно ли е  да отразим събитие със субективен, платен за това поглед. Естетизма и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа, но не и в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е  различен на вид. А самото събитие следва ред други незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития…

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи мисленият и измислен от нас свят е интерпретация. Това не намалява интереса към живота с налагащата се отвсякъде, неизяснена обективност, както и с разнообразните възможности на мозъка да създава и да интерпретира творенията си за открития. В такъв смисъл фотографията се превръща в изкуство.

Казано различно, да приемем фотографското клише за предаване на реалност, все едно под каква форма,  е  банализиране на изкуството. А изкуство, доведено до видима баналност, губи предназначението си да отваря прозорец към нови субтилни светове. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също разбират че правят изкуство. Както казва Айнщайн: „Физиката е вид метафизика, защото няма допир до реалността“.

Какво се крие зад привидното от пръв поглед – вгледайте се в скала в Тасманово море.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*