ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО

Добрият фотожурнализъм е нож с две остриета. Знаем, изображението действа по-силно от думите – « една картина (изображение) струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за ЗАОБИКАЛЯЩА РЕАЛНОСТ, за тази реалност даваме единствено концепции. Пространство–време са винаги взаимно свързани и са дотолкова реални, доколкото виолетовия цвят на минзухара, отговарящ на определена дължина на вълната, е само характеристика на цветето, наречено минзуар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори да приемем вътрешното проникновение на някого за по-обективно, то е също функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме… От тук и деликатната позиция на фотожурналиста, търсещ да представи някаква обективност в събитията, които заснема. Но как е възможно да съдим за събитие, погледнато субективно от съответното дори платено за тази цел „око“. Естетизма и качествата на това „око“ ще ни заведат в света на фотографа, но не и в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет в различна светлина и от различни фотографи, има съвсем различен вид. А самото събитие следва ред други незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития…

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи мисленият и измислен от нас свят е интерпретация. Това не намалява интереса към живота, веднъж с налагащата се отвсякъде неизяснена обективност, както и с разнообразните възможности на мозъка да създава и да интерпретира творенията си за открития. В такъв смисъл фотографията се превръща в изкуство.

Казано различно, да приемем фотографското клише за предаване на реалност, все едно под каква форма, е  банализиране на изкуството. А изкуство, доведено до видима баналност, губи предназначението да отваря към нови многопланови субтилни светове. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също са наясно, че правят изкуство. Както казва Айнщайн: „Физиката е вид метафизика, защото няма допир до реалността“.

Фотографията, която излагам тук, крие загадка. Оставям на търсещите да открият какво крие зад привидното тази скала в далечното Тасманово море.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*