Фотожурнализмът е нож с две остриета. Изображението действа по-силно от думите – « една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за заобикаляща реалност, за нея даваме най-вече свои концепции. (Става дума за демократично общество, в което фотографът журналист е свободен да представи събитието със собствен поглед.)

От тук и деликатната позиция на фотожурналиста да представя обективност в събитията, които заснема. Възможно ли е  да отразим обективно събитие с платен за това поглед. Естетизма и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа и само донякъде в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е различен, а изборът на журналиста, който публикува събитието зависи от политизирания му поглед. Самото събитие следва ред други, незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития.

Добрият фотожурналист е в сърцето на действието, където изискванията за представяне на добър материал са много големи. Във военно време те изискват изключителни качества.

В общия случай пространство и време са взаимно свързани, но са толкова реални, колкото виолетовия цвят на минзухара, (отговарящ само на определена дължина на вълната) е  характеристика на цветето, наречено минзухар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори някои фотографи да имат по-обективно вътрешно проникновение, то също е функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи представения от нас свят е интерпретация и когато е добре направена, тя се превръща в изкуство. А ако приемем фотографското клише за реалност, това  банализира изкуството и то губи предназначението си (да ни отваря прозорец към нови субтилни светове.) За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също правят изкуство. Физиката, казва Айнщайн, е вид метафизика, защото няма допир до реалността.

Виждате ли принца в скалата от горната фотография в Тасманово море? Аз го видях със закъснение, след като вече бях направил снимката (интуитивно притеглен).

Голяма част от големите фотографи са били първо фотожурналисти. Фотожурналистите на са задължително второ качество фотографи, но работата по поръчка и ограниченията от заплатите са пречка са свободния поглед. (чисто мое мнение по въпроса)