Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

                                            / Булонски лес, Париж /

Как би гледал на фотографията този голям поет-калиграф? Величините са несравними. Фотографията няма общо със състоянието на празнота на калиграфът, който с виталния си дъх предава на върха на четката израза във видимия свят. И все пак, фотографът трябва да изтрие себе си, когато снима.

Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да изрази скритата динамика на реалността, (връзката пространство време) на калиграфът е необходим трети елемент, който се намира в празнотата.  За китаеца не е достатъчно изображението да изразява външния аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката ще слее единицата с множеството, поради вътрешно единство и капацитета за вариации. Ретуш не е възможен. Жестът ако не е точен и единствен, не се е получава. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на една проста, изразяваща всичко черта. В съответствието пълно-празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата въплъщава едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, въображаемо и конкретно. Рисунъкът  добива формите на външния свят в реален вид, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той свързан с дъха на Всемира.

Ловенето на вътрешните принципи в структурата с връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с идеята на китайците за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия е едно и също. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. Нашето “красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не биха направили дома по-красив и се вадят само при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

                                           / Булонския лес/
Фотографията, родена в нашата култура, изтъкана от гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Ние търсим хармония и съвършенство в геометричните форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращите геометрия да влизат в Академията му. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл с идеята за вечност.
Традиционните китайски майстори тръгват от Празнота. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплъщават непрекъснато менящото се настояще.

Празното е пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг, изразено навсякъде в живота. За да рисува дърво, той расте с дървото.  Белите полета в рисунъка на големия майстор подчертават безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Неповторимата черта, заедно с всяка точка, намерила живот чрез празното, трябва да носи качествата на посятото, вечно цъфтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, когато са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно. Същото нещо се изразява в бойните изкуства, родени едновременно с калиграфията.

Когато снимам нещо изключително, в някакъв смисъл подобно на калиграфа, на когото дъхът се превръща в знак, забелязвам как дъхът ми се забавя, спира за момент, въздъхвам, сякаш нещо се е освободило и благодаря…

Творческото състояние на фотографа е, когато превърнат в антена, изчистена от претенции и целомъдрия, той забравя себе си.

Единственият начин да надникнем зад воалите на видимия свят в, странната алхимия между желание и случайност, които ни обитават, е да опростим максимално всичко и най-вече да не сме напрегнати.

Примерът с калиграфията отива до границата на възможното, но не намирам по добър пример за опростяване на жеста. Матис също казва, че се преоткрива, като опростява рисунъка си до няколко прости движения.