Bois de Boulogne

От вкус към живописта имам желание фотографиите ми да приличат на картини. Само да приличат, защото за разлика материално плоският образ, уловен на моментна, художникът наслагва върху платното материя, която изразява вътрешното му усещане.  Във фотографията разполагаме с външния свят и изборът ни е огледало на това, което носим в себе си. Художникът без да се ограничава във времето добавя материя върху платното и сътворява нещо ново. В началото на века живописците са си служили с фотография за опора в това, което ще сътворят.

Това, което снимаме, съществува предварително и има собствен живот, от който открадваме нещо, за да го проявим на хартия. Образът, зависим от качеството на тиража, остава материално плосък в сравнение с живописта. Творческият поглед на фотографа има възможност да постигне безвремие в композицията, което преди няколко десетилетия вкара фотографията в категорията на изкуствата.

Говорим за изкуства, които всъщност не се нуждаят от сравнение, особено когато променят нещо във всеки от нас.