Фотография и Изкуство

“Има всякакви очи, съответно съществуват всякакви, различни истини, което означава, че не можем да говорим за истина.”, казва Ницше. А какво да каже окото на фотографът, който неминуемо влияе на обществото с погледа си? Всички търсим Истина! И все пак, ако съществува, тя не е в обсега на нашите усещания. Същевеременно всеки разполага с частица от нея, живее с надежда да я достигне. Изкуството ни помага да разкъсаме воала, да бръкнем зад привидния свят. Но за каква, за коя истина става дума?

Когато снимам не мисля, нито търся истина, не сравнявам, не определям случилото се в момента. Всяка мярка фиксира, ограничава плановете, които ме привличат, това да се докосна до история без край, по възможност красива, която променя. Мярката не е в истинност, а в чувство за безвремие, когато пространство и време се сливат в усещане едновременно за еманентно и трансцендентно. Красотата е неопределима и различна за всеки, но остава недвусмислена. Тя отваря, променя, дишаме различно. Въздишка след болка разведрява, но от красивото губим дъх. Грозно, сбръчква, задушава, разболява. “Красотата ще спаси света”, се провиква Достоевски. Красивото, различно за всеки, в даден момент се превръща в недвусмислено красиво.

Светът, винаги различен, се пресъздава във всеки миг. Всичко се преустройва, разбърква, но за миг минава през хармония. Кадрираме, клик и мигът е уловен.

На изложените фотографии: площадите Бобур в Париж и Тиан Ен Мен в Пекин. В даден момент хората се подреждат хармонично. Следва видим хаос до новия, винаги различен момент на хармония…

Очевидно, за да уловим мига, трябва да забравим себе си, да се освободим от диктатора, налагащ “истини”. Да излезем от клишетата на за-на-ученото, наложено и циментирано в закони и претенции. Сливаме вътрешния усет с външния свят, есенцията на вътрешното с есенцията на външното. Осъществена, тази връзка създава винаги нов език, нова визия, нов почерк.. творене – изкуство. То е винаги различно, винаги ново.

Големите портретисти изчакват момента, когато лицето изразява частицата истина, вътрешна хармония, красота присъщи на всеки. Лесни за снимане са децата, примитивните хора без претенции, възрастните с години, изразяващи успял живот, както и големите артисти, винаги истински в ролите си. Мостът между “вътрешната истина” на фотографа и тази на обекта прави добрата фотография.

В изложението си през месеците февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж за Henry Huet, снимал в продължение на двайсет години войната във Виетнам. Виждаме фантастични черно-бели тиражи-икони, в които погледа на фотографа, забит в реалния ужас на войната, в лицето на смъртта не товари, а отваря подобно на иконите на Капа, прави смъртта привидна.

Светът е това, което погледът и действията на всеки прави възможно. Зад многообразието на добрия фотограф стоят зрителите, самите те превърнали се в творци. По същия начин в литературата, музиката…, във всички изкуства ролята на твореца е да събуди творчески усет във всеки, търсещ кислород извън конформизма.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*