Фотография и Изкуство

Очите на всеки виждат с различен поглед, съответно  различни истини. Всеобща истина няма. Ако съществува такава, тя не е в обсега на нашите усещания. Това не изключва всеки да разполага с частица от нея.

Изкуството помага да се протегнем отвъд привидния свят.

Когато снимам нямам определена мисъл или цел, не търся истина, не сравнявам, не определям какво се случва в момента. Всяка мярка ограничава фотографските плановете, прави разказаната история изкуствена. Мярката за изкуство не е в истинност, а в усещане за безвремие.  Красотата е недвусмислена, неопределима, различна за всеки, тя отваря, променя, помага  да дишаме различно. Една въздишка след болка разведрява, но от срасивото губим дъх. Грозното сбръчква, задушава, разболява. „красотата ще спаси света“ се провиква Достоевски.Красивото, различно за всеки, в даден момент се превръща в недвусмислено красиво.  

Светът, винаги различен, се пресъздава във всеки миг, минава през хармония и се разбърква, за да преустрои отново… В подходящия момент кадрираме,  клик, мигът е уловен и въздъхваме с облекчение.

На фотографиите: площадите Бобур в Париж и Тиан Ен Мен в Пекин.

За да уловим мига, трябва да сме забравили себе си, изгонили диктатора, налагащ “истини”. Излизаме от клишетата на за-ученото, наложено и циментирано в закони и претенции. Вътрешният усет се слива с външния свят. Създаваме нов език, творчески поглед,  винаги нов и различен.

Големите портретисти ловят момента, когато лицето изразява вътрешната някаква вътрешна истина, присъща за всеки. Тя се свързва с вътрешната истина на фотографа и портретът е успешен.

Децата, примитивните хора, които нямат претенции, възрастните, доволни от живота, добрите артисти, истински в ролите си, са приятни и лесни за фотографиране.

В изложението през месеците февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж за Henry Huet, който в продължение на двайсет години снимал войната във Виетнам. Показаха фантастични черно-бели тиражи, в които погледът на фотографа, забит в реалния ужас на войната и лицето на смъртта, без да товари впечатлява подобно на иконите на Капа. Във фотографиите на двамата смъртта е привидна.

Светът е това, което погледът и действията на всеки прави възможно. Зад многообразието на добрия фотограф стоят зрителите с погледите си, превърнати в творци. Същото е в литературата, музиката. Ролята на твореца във всяко добро изкуство е да събуди творчески усет във всеки, търсещ кислород извън конформизма на ежедневието.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*