Всеобща Истина няма. Тя е различна за всеки, но не в обсега на нашите възможности. Това не изключва всеки да разполага с частица от нея.

Изкуството не претендира за Истина, то ни помага да се протегнем отвъд привидния свят и да извадим нещо от себе си, на което да дадем стойност извън времето.

Когато снимам нямам определена мисъл или цел. Не търся истина, не сравнявам, не осмислям какво се случва в момента. Играя със светлината, геометрията и вътрешното усещане в съгласие с външния свят.  За част от секундата през визьора са преминали интуитивния въпрос и отговор. Досещате се, става дума за street photography.  Изискванията ми са за автентичност, която предполага анонимност. Такъв е моят случай, но се възхищавам фотографите творци, които създават сценична обстановка, атмосфера, понякога с чудесен резултат.  Изискванията за това са големи и такива фотографи, когато са добри, са единици, като Ник Брант, Ервин Олаф. Два основни вида фотография – тази, която черпи от живота, какъвто се представя и тази, която създава постановка, понякога с материали, стигащи до границите на възможното.

При всички случаи Красотата е недвусмислена, неопределима, различна за всеки, тя отваря, променя, помага на всички да дишаме различно. Въздишката след болка разведрява, но от красивото губим дъх. „Красотата ще спаси света“, се провиква Достоевски. Красивото, различно за всеки, в даден момент се превръща в недвусмислено красиво за всички.  

На фотографиите: площадите Бобур в Париж и Тиан Ен Мен в Пекин.

З да уловим мига, трябва да сме забравили себе си, да сме изгонили диктатора, налагащ истини. Веднъж излезли от клишетата на за-ученото, наложено и циментирано в закони и претенции, уповаваме се на вътрешният си усет, обърнат към външния свят, който е винаги нов и различен.

Добрият портретист лови момента, когато лицето изразява нещо от скритата истина, присъща и различна за всеки. Фотографията е успешна, когато истината на обекта се свързва с вътрешната истина на фотографа.

По-лесни за фотографиране са децата, хората сред Природата и някои възрастни, доволни от изминатия път в живота, както и добрите артисти, които са еднакво истински и извън сцената.

В изложението през месеците февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж за Henry Huet, който в продължение на двайсет години снимал войната във Виетнам. В реалния ужас на войната и лицето на смъртта, погледът на фотографа без да товари, впечатлява, подобно на иконите на Капа. Във фотографиите и на двамата смъртта е само привидна.

Светът е това, което погледът и действията на всеки прави възможно. Многообразието на добрия фотограф превръща зрителите също в творци. Това е така и в литературата, в музиката, и във всички изкуства. Ролята на твореца във всяко добро изкуство е да събуди творчески усет във всеки, търсещ кислород извън конформизма на ежедневието.