Сафед

След Йерусалим и пустинята Негев до Мъртво море, силно впечатляващо е градчето Сафед. С благоприятен климат на височина в Голан според Тората Сафед е основан от един от синовете на Ной. Мястото тежи с концентрирана духовност и богато минало. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада. Там е разположен Сафед – идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След Меа Шарим в Йерусалим, квартала на крайните религиозни, непризнаващи Израел и затрудняващи развитието на страната, където снимането е стриктно забранено, Сафед се оказва отворен, едва ли не рай за фотографа. Тук религиозните с удоволствие споделят идеите си с всеки по-буден срещнат. След всички откраднати не без напрежение кадри в Меа Шарим, най-после отдъхвам.

Ето през кaлдъръменото площадче минава “Джеймс Бонд”, така наричам рабина от фотографията. Същият махва с ръка, следват въпроси, малко смях. Сядаме на маса, хортуваме на турско кафе и чаша вода. Земята под нас носи хилядолетна история, а “Бонд”, бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал от всичко в живота, решава да се оттегли, да потърси други планове на съществуване. Днес няколко шекела са му достатъчни. Намирам го нормален и щастлив, споделяме радости. На такъв човек можете да задавате всякакви въпроси. Подхвърлям: “в съвременния цивилизован свят, в който се движим така ускорително към хиперцивилизация, къде остават културата, духовното? Какво остава като цимент, който да задържа нещата в хармoния, това да не се самоунищожим!?”. „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с мисли и сложни философии, просто сподели следната история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма имал да решава труден за него проблем или пък виждал струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала: чудото ставало, нещастието се разминавало.

Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото ставало отново.

Една генерация по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си отивал също в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам и молитвата, но си спомням мястото. Това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно.

Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен се в позлатен фотьойл в голямата си, богатa къща, ловял глава с ръце и се обръщал към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога дори да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” То също се оказало достатъчно.”

После усмихнат „Бонд“ примига и добави: “Въпрос на искреност!”.

 

А до нас спокойно подремва жената на друг рабин. Странно място със свой мир и дух, толкова рядко срещани!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*