Планината

                                             / вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Рано сутрин да ви събудят лъчите на изгряващото слънце и пред очите ви да съживят студения мраморен масив на планината е чудо, което прави да обичате живота. Заедно със светлината светът добива форма и смисъл. Минало и бъдеще се стопяват в моменти на безвремие. Вечното и настоящето, слети в едно, ни показват, че живеем, дават ни вкус за безгранично.

Тя е неутрална, планината. Отговаря единствено на вътрешния багаж, с който я покоряваме, огледало със стойност само за искрените погледи. Кривите огледала са непозната на природата.

 

                                            / вр. Вихрен и вр. Кутела, Пирин /

Без да го знае, тя е вертикална, планината, величина присъща за човека. Който го разбира, преоткрива себе си в друга величина. Заедно с усилието за качване по била и върхове, човек потъва в нови хоризонти в и извън себе си. По-високото е по-дълбоко. По-обширното се импрегнира в сърцето. Небосвода, хоризонта и земята под краката сa подарък, погалени от светлината, която е живот.

 

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В апогея на силните си години в планината, която обичам, загубих най-близък приятел. Животът и смъртта от този ден се свързаха в едно. Истина, позната откакто сме опитали от плода на познанието, но тежаща едва след преживяване.

 

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Възможно и невъзможно се претопяват в планината. Тя е без реакция за хорските воли и неволи. В услуга е на всички, които си помагат сами. От милион години капчици съзнание свързват вертикалата и хоризонтала на живота. Във всеки миг се създава и пресъздава нещо фантастично и неопределимо, държащо ни в напрежение, наречено живот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*