Върбан и Планината

                                  /езерото Текапо с крайчец от връх Кук отзад над облаците, Нова Зеландия /

След френетичното надбягване с времето (в блога за Ню Йорк) сърцето ме затегли към родните планини да потърся безвремието.

02Cat s ridje - copie

Пирин, за който го познава,  е най-хубавата планина на земята. В кутията-заслон “Баюви дупки”слънцето и луната си правят срещи, студена и топла светлина погалват едновременно страховития мраморен масив.  Човек се приютява, както в Ноевата кутия (ковчег е погрешено превод, за да открие на другия ден света различен.

07 Пирин, Котешки чал, луна и залез

Планината, неутрална и силна, ни дава или отнема според каквото сме понесли в себе си.  Природата, неутрална спрямо човешките проблеми, задължава да се научим да се оправяме сами, да преоткриваме живота по различен начин.

03 Warban - copie

Това търсехме и ние с приятеля ми Върбан. Правихме го, както дишахме.  Денем сред диви кози и еделвайси, нощем до тлеещи въглени, споделяхме интимни мисли, далеч от микрофони и доклади в досиета. Нямахме добра екипировка, но порива в сърцата ни беше достатъчен. Планината стимулираше свободата, която си давахме.

06 Пирин, Кончето

Върбан беше енолог и обичаше професията си. Аз се лутах, бях жертва на различни нереализирани интереси. Инженерството приемах като политически неутрална професия, която ми носеше хляб без да ми отговоря. Питах се често какъв е човешкия ни път, какво правим на тази земя, очевидно не това да строим Комунизъм. На моменти бях щастлив, но нещо съществено, необяснимо какво липсваше.  С Върбан взаимно се убеждавахме , че един ден светът зад хоризонта ще ни помогне да намерим ключовете за  живота и себе си, както става в Хиляда и една нощ и във всички приказки за малки и големи. Бленувахме да реализираме това наше „зад хоризонта”. Приятелите ни обичаха, връщахме им се с обич, но бягахме отново, далеч от всички. Бяхме щастливи в планината.

За търпеливите приказките се превръщат в действителност. Но ето, че в годината, когато нашата приказка започна да добива реална форма, на триста метра от заслона Баюви дупки ни заля снежен фронт. Малко след това козирката под краката ни се отлепи, Върбан падна в пропаста на Бански суходол. Закрепен на косъм за скалата, като по чудо останах жив. (инцидентът е подробно описан в предишния блог „Върбан“) След няколко месеца и много перипетии  получих паспорт за Франция. Хоризонтът, зад който мечтаехме да надникнем с Върбан, най-после се разкри и продължих да търся за двама истини за земята и хората.

01 Refuje, Pirin - copie

След няколкогодишно лутане без работа отново по ръба на възможното, неочаквано се появи човек с облика на моя приятел, който ми предложи да се занимавам с френски вина и да стана легален в обществото. Върбан ми дари виното и пътя, за който мечтаехме по ръбовете на родния Пирин. Виното ми помогна по-късно да открия фотографията и най-после да дойда на себе си. Сега продължавам с четири очи  да откривам света за двама ни.  В живота всичко по някакъв начин всичко е свързано без място за разочарование. Благодаря ти Банчо за вечното приятелство.

 

05 Пирин, Заслон "Баюви дупки"

От време на време се качвам на това най-красиво място, което ни раздели с приятеля ми. Обичахме всички планини в България, но на Кончето и по Котешкия чал мраморът ни зареждаше, както никъде другаде, изпращахме залязващото слънце и заспивахме със звездите. Гробът на майка ми е скътан в не по-малко прекрасната природа в Нова Зеландия, но сърцето ми не е напуснало Пирин с тази малка спасителна кутия, която с Върбан не можахме да достигнем в последното ни заедно! Ужасът постепенно избледнява, прекрасното остава.

Varban-1

Пирин

Днес  съзнавам още по-добре до каква степен живота и смъртта са едно и също нещо. Колкото до погледите ни  „зад хоризонта“, за който мечтаехме с Върбан, надявам се един ден границите за хората да изчезнат, да бъдем всички истински щастливи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*