Върбан и Планината

/езерото Текапо и връх Кук в дъното, Нова Зеландия /

След френетичното надбягване с времето и оценяване на настоящия момент – вижте блога за Ню Йорк – с отворено сърце се опътвам високо в планината, полюс на безвремието, материален израз на духа забит в безкрая на всемира.

02Cat s ridje - copie

Това става в родна България, в най-хубавата планина на земята, в малкия, силен и разнообразен Пирин. Ще потърся място, където слънцето и луната се поздравяват, казват си едновременно добър ден и довиждане, където студена и топла светлина погалват страховития мраморен масив. Тук не повече от осем привилигеровани любители на природа могат да протегнат крак в кутийката-заслон “Баюви дупки”.

07 Пирин, Котешки чал, луна и залез

Планината, неутрална и силна, дава и отнема според каквото носим в себе си. Избягалите “отдолу” попадат в могъщата, хармонична природа, налагаща свои граници и мерки за оцеляване. Които я приемат, тя ги вади от догмите на града. По-амбициозните развиват тяло, разширяват дух, търсят как да се преборят се с живота и себе си. Някои незадоволени, най-често бягащи от всичко, ще се крият горе открили « земния мир ». А тя природата остава неутрална към проблемите на всички. Именно тази неутралност ни задължава и учи. Има още една категория хора, които в същата стабилна среда, свързваща небето с земята, потъват в себе си, за да преоткрият живота различно.

03 Warban - copie

Без да го знаем, всичко това търсехме и ние с приятеля ми Върбан. Правили сме го, както сме дишали. Търсили сме най-вече себе си, а планината с чистия си, неангажиращ терен ни даваше подслон. Диви кози, еделвайси, нощем тлеещи въглени бяха свидетели на интимните ни мисли, незаписани, недокладвани, без досиета. Без добра екипировка следвахме порива на сърцата, полета на мислите си. Планината отстъпваше, даваше място за свободата, която си подарявахме. Уморени от собствените си невъзможности и от вечно повтарящия се свят долу, късно вечер избутвахме накладения огън, за да спим на стоплена земя…

06 Пирин, Кончето

Върбан беше енолог, занимаваше се с вино и го правеше добре. Аз не знаех за къде съм тръгнал. Инженерството го приемах като неутрален социален мост. Живеех с горящ въпрос, около който имаше обертонове на стотици други: защо и какво правим тук на тази земя?! Щастието го подозирах, усещах, но нещо пречеше винаги. И двамата с Върбан бяхме убедени, че един ден светът зад хоризонта ще ни помогне да намерим ключове за живота и себе си. В Хиляда и една нощ, както и във всички приказки за малки и големи става същото нещо. Бленувахме как да реализираме нашето „зад хоризонта”. Обичаха ни всички, търсихме ги и ние, после бягахме от всички. Единствено Планината ни приемаше безусловно. Това сме търсили. Инстинктивно го намирахме горе високо по върховете с погледи зад хоризонта. Приятелството ни топлеше в неутралността на минералния свят. Хоризонтите изгряваха, залязваха, даваха ни търсения кислород.

Приказките се превръщат в действителност само за търпеливите. Повечето хора, скарани с времето, искат всичко да се случва веднага. В годината, когато нашата приказка започва да добива реална форма, на триста метра от заслон Баюви дупки ни залива снежен фронт. Малко след това козирката под кракат ни на ръба откъм Разлог се отлепя. Върбан пропада в пропаста на Бански суходол. Закрепям се на косъм. Оживявям като по чудо. Няколко месеца по-късно най-неочаквано заминавам за Франция. Хоризонта на живота се отвори, за да търся и откривам за двама. Истините за света и хората.

01 Refuje, Pirin - copie

На запад дълго време се лутах без работа. Вървях отново по ръба на възможното в живота. После неочаквано се появи човек с облика на моя приятел. Предложи ми да се занимавам с френски вина, да стана най-после нормално легален и свободен в обществото. Върбан  ми подари виното, което отвори пътя, за който бяхме мечтали по ръбовете на родния Пирин. Сега продължавам да му връщам с това, което откривам в света и в себе си. Отговорите, постигнати по духовен път нормално търсят физическа реализация. Преобразувам ги във фотография. Благодаря ти Банчо за вечното приятелство. Няма място за разочарование.

От време на време се качвам на това най-красиво място, което ни раздели с приятеля ми. Обичахме всички планини в България, но през Кончето и Котешкия чал минавахме, за да се заредим от силния мрамор, да вкусим от хоризонтите, да преспим със звездите. По-красиво не намирахме. Беше наше, въплътено от спомени. Гробът на майка ми е сгушен сред не по-малко прекрасната природа в Нова Зеландия, но сърцето ми остава в Пирин. Специално в тази малка спасителна кутийка, която с Върбан не можахме да достигнем в последното заедно! Усещането е ужасно и прекрасно. Ужасното избледнява, прекрасното остава.

05 Пирин, Заслон "Баюви дупки"

Тук не е място да разправям цялата случка с Върбан, която в тогавашните времена, долу в града се оказа зловещо грозна. Светът ме прочисти и научи. Ще споделя само нещо, за хората с дух, свързани с голямата Природа.

Varban-1На следващия ден, 4 март, по ранен, възможно най-ранен здрач, политам стремглаво към Влахини езера. Долината на Влахина река ме отвежда в Креснеското дефиле до първото село с телефон. Върбан е вероятно жив, необходима е екипировка и спасители за помощ. Високо горе планината бучи, надвиснала, запушена, черна. Долу в долината слънчевите лъчи мъчат да пробият, носят неясна надежда. Прокрадват се птичи гласове… Тичам по чорапи – багаж, ски, обувки, пречат да се бърза. Спирам за момент с пресъхнала уста. Остава още много. Топя устни в студения поток. После и главата, горяща от болезнени мисли. Надигам се да се отърся, да полетя отново. Но нещо ме спира. Наоколо всичко е замряло. И все едно пакет, блок спуснат свише директно в съзнанието ми.., ясен  усет, убеждение без мисъл, без емоция… Кристално чисто, дълбоко в себе чувам като шепот: “всичко е наред”. Целият свят, Върбан, живота, смъртта, слети в едно, в някакво безвремие се повтарят недвусмислено думите: „ВСИЧКО Е НАРЕД ! “ За момент стоя олекнал, неподвижен, после продължавам надолу в долината. Неусетно се затичвам отново, към какво… да, телефон. Изтръпналото ми сърце търси приятеля си: Банчо, Банчо… Животът и смъртта са в едно.

Пирин

Днес съзнавам още по-добре как ВСИЧКО Е НАРЕД. Но не трябва да се спира, зад хоризонта има още безкрайно много. Един ден вероятно всички хоризонти и всички хора ще се съберат, за да станем истински щастливи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*