Не поемам длъжността на хроникьор, но вчера минах по кейовете на Сена и каналите зад Бастилията като добавих няколко кадъра към предишните от миналата година. Някои от тях излагам тук.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, задържащи дъжда в облаците, както китайците направиха в Пекинг за Олимпийските игри. Това би било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно ще излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпрос на етика…

С откриване на Париплаж, по кейьовете на Сена слънцето в Париж победи облаците. Колкото до “саира” с дъжда в Лондон (в очите на парижани) пред централното кметство, недалеч от душовете на Париплаж, по време на  Олимпийските игри е инсталиран огромен екран. Проблемът е, че в края на седмицата облаците се връщат обратно насам и докъто англичаните считат, че лошото време им помага, за да възприемат по-добре доброто, французите не ловят английския хумор и драматизират.

Инсталирани са душове с нежни капчици за облечени. Има и душове с едри капки за хора по бански.

Едни четат, други танцуват или играят на петанг, а някои забравят за рака на кожата, отдали се на щедрото слънце.

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел във въздуха: “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Какво по-хубаво пожелание за жените!

Колко му трябва на човек в милионния град – слънце, без автомобили и стресови ситуации – особено, когато липсват средства за далечно пътуване през лятото.

Когато през август Париж е изпълнен с туристи, кейовете на Сена гъмжат от незаминали парижани.