В живота разликите на все едно какво ни помагат да разпознаваме нещата и да идентифицираме себе си. Звучи банално, но това е една от причините, когато пътуваме да търсим винаги нещо различно.

В Ню Йорк ви грабва енергията на космополитния, единствен по рода си град. Тук човек може да си свери часовника или объркан и напрегнат да избяга.  Изложбата, която направих в София по случай годишнина от събаряне на кулите, се казва “ Времето е от вашата страна“ и наистина, тук се живее най-напред във времето.  Сравнено с други големи градове, всичко е по-точно, нещата стават по-бързо, хората живеят или без илюзии, или в безспирен делир, при необходимост се чувстват заедно, въпреки че най-често са сами със себе си.

Пристигам в три през нощта, снимам празното летище, скачам в жълто такси с усмихнат черени заедно избираме хотел до Парк Авеню където за другия ден съм наел апартамент, където ще остана известно време. Регистрира ни любезна черна дама. Доброто посрещане и богата закуска на другия ден изтриват всяка умора от нощния полет.

От малкия ми апартамент на 16-тия етаж има чудесна гледка, а на покрива растат многобройни дървета. Писъците на сирени, могъщите небостъргачи, свързващи земята с небето, свежия морски полъх, всичко това постепенно се пропива в клетките ми и умората се превръща във възбуда, която се слива с енергията на града.

Няма град по-лесен за ориентиране от Ню Йорк, но имам слабост да разпитвам минувачите за различни интересни места, повод за физически контакт. Повечето жители са с различни  корени, чужденецът тук е у дома си. Град на крайности, събрани и умиротворени в ред, облечен в кодове с широки граници. Времето не тече, а лети. Нещата стават бързо, за който издържа на ритъма или бързо разбира, че не е на мястото си.

“Търся сърцето на Сохо”, питам забързан елегантен мъж в крачка. “Уф! Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце…!?” Смехът му е сърдечен и това е парадокса спрямо забързаните европейци. Вижда ме накичен с фотоапарати. “Обичам фотография…, какво снимате? ”- пита. “Какво ли, хм, … да уловя нещо от есенцията, от душата на града. ” , търся си думите, също се смея и си мисля как със славянската ми сладникавост, ще ме вземе за хахо… “Ха-ха-ха”,  продължава да се смее човека. “Сърце, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, му boy…” – “boy” заради белите ми коси. Пак се смеем и ми показва как да продължа през Гринуич за Сохо, където има интересни галерии за изкуство и фотография. Забравям казаното и продължавам напосоки. Ще питам отново, важен беше контакта и пулса на града без строга програма.

Чарът на Париж се разпилян в двайсет квартала, всеки с с различна физиономия. Ню Йорк е град държава, единствен по рода си, обитаван от всички дяволи и ангели на земята с пет общини в квартали, които си сменят непрекъснато кожата – вечно нова, невероятно здрава кожа, излъчваща енергия и абсурд. Но именно този абсурд кара хората да се отварят по-широко, за да напредват по ръба на възможното. Една лаборатория за човешки експерименти, в която хората заедно и чужди си помагат, за да успеят оптимално. и да не бъдат изпреварени от времето. Успехът на всеки е успех за всички и обратно, който не издържи, изчезва без да пречи. Маргиналният живее по свой начин и това добавя към чара на града. Националностите, групирани според културата им, с респект към общия код, обогатяват физиономията на града.  Всеобщата енергия увлича магически и формира израза на гордите нюйоркчани за които дух и материя са едно и също нещо. Аматьорството е изключено, всичко трябва да е точно и на място, а когато не е – 11 Септември в тази 2001-ва година вкара цялото човечество в нова епоха.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта.

За запалените по фотография давам имената на няколко известно фотографски галерии в Сохо. Сайтовете им излизат в Гугъл.

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

… и част от огромен паркинг в квартала Сохо, сниман частично поради липса на дрон…