Ню Йорк – Ню Йорк

NY-18Разликите  ни помагат да разпознаваме нещата и да идентифицираме себе си. Ню Йорк  е различен и град, единствен по рнода си. По отношение на времето всичко се движи по гребена на вълнатга,  става по-точно и бързо, хората най-често са без илюзии, отговорни да бъдат заедно, но най-вече сами със себе си.

NY-15С близък приятел от Париж готвим циганско лято зад океана. Представляваме интересна двойка – той е глух с едното ухо и страда от  70 процента слепота, човек с много финес, пътувал много, пострадал, но запазил чудесното си чувство за хумур. Наели сме малък апартамент на 16-тия етаж  на 34 улица и Парк авеню с Импайър Стейт Билдинг ан фас в сърцето на Манхатан. Париж е слънчева, в Ню Йорк на същия ден ни очаква слънчев следобед. Опашките на летището ги избягваме поради недъзите на приятеля ми и имаме най-добрите места в самолета.

Оказва се, че в новата електронна осигуровка за пътуващите към Щатите съм попълнил грешно номера на паспорта си – вместо нула, буквата О, за което ми отказват влизане в страната. Налага се да попълня нов формуляр, но трите публични компютъра на летището са блокирали. Вадя лаптоп, тичам в близкия Мак Доналд за  уи-фи. Попълвам идиотския формуляр, цял ферман! Плащам за услугата, кликвам, за да потвърдя, връзката се прекъсва. Въпрос на секунди! Мак Доналд се извинява за грешката. Започвам отново цялата операция, но ми отказват формуляр, защото съм регистриран в предишната операция… Самолетът излита без нас.

NY-620Няма страшно, не сме в Ню Йорк, но в Северна Корея вероятно би било още по-шантаво! Изчакваме някалко часа за следващия самолет – ще ни вземе с добавка от двеста евро. Франсетата от компанията изведнъж се събуждат и попълват необходимия формуляр, този път с компютъра на компанията – ех, тази тромава, стара Франция, можеха да ми помогнат и преди това! Излитаме успешно, но наближили Ню Йорк моментен буреносен вятър ни откланя към Бостон. Обаждам се на портиера в Ню Йорк да ни запази ключовете от апартамента за следващия ден. През нощта в Бостон чекваме отново и най-после полетът ни завършва  на летище Д.Ф. Кенеди.

NY-20В три през ноща снимам празното летище, скачаме в жълто такси с усмихнат черен, намираме хотел до Парк Авеню. Регистрира ни любезна черна дама. Доброто посрещане и богата закуска на другия ден ни променят настроението. Отзоваваме се в малък, спретнат апартамент с чудесна гледка. Снимам от 16-тия етаж на терасата-покрив с дървета. Писъци на сирени с могъщи небостъргачи между земята и небето, заедно с морския полъх бавно се пропиват в клетките на тялото. Умората се превръща в енергия, възбудата се слива с енергията на града.

От Ню Йорк няма по-лесен град за ориентиране, но ми прави удоволствие да питам минувачите за различни места, опознавам хората, виждам как всеки, макар забързан човек, отговаря с удоволствие. Контактите са приятни, в повечето случаи интересни. Сред преобладаващите жители от различни националности чужденецът е у дома си. Град на крайности, събрани заедно, умиротворени в ред и без граници. Времето не тече, а лети, нещата стават и граничат с абсурда, за този, който издържа.

NY-226“Търся сърцето на Сохо”, казвам на усмихнат, елегантен мъж в крачка. “Уф! Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце…!?” Смехът му е сърдечен и в това е парадокса. Вижда ме накичен с фотоапарати. “Какво снимате? Обичам фотография…”, ме пита. “Търся…, опитвам да ловя… хм, есенцията, душата на града. ” , търся си думите и също се смея. Нали пусто все душа търся, със славянската ми сладникавост, ще ме вземат за луд… “Ха-ха-ха”, този път съвсем разсмивам човека. “Сърце, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, my boy…” – това “my boy” е за белите ми коси. Пак се смеем. “В Сохо има интересни галерии и архитектура..” и внимателно ми показва как да продължа нагоре между Гринуич и Сохо. Разбира се забравям всичко и продължавам напосоки. Ще питам отново. Важен е контакта, да почуствам града…

New York-2В Париж се гордеем с разнообразието на двайсет различни квартала, всеки със своя физиономия. Ню Йорк, единствен по рода си, град държава, обитаван от всички дяволи и ангели, е въплатени в пет общини с квартали,  менящи кожата си. Няма отвътре, няма отвън, вечно нова, невероятно здрава кожа, излъчваща енергията на абсурда. Но точно този абсурд кара всички да се отварят по-широко, да вървят по ръба на възможното. Може да се погледне като лаборатория за човешки експерименти, в които хората са едноврменно чужди и заедно. По някакъв начин си помагат, за да успеят оптимално. Бързат, за да не ги изпревари времето. Успехът на всеки е успех за всички и обратно, неиздържалият е аут, изчезва без да пречи. Маргиналният живее по свой начин, ако не успее, просто го няма. Националностите, групирани с кодовете на различни култури, се смесват в общ код, изискван от физиономията и ритъма на града. Енергията на изграденото от всички магически увлича, формира израза на гордите нюйоркчани, за да им вземе душата, да я трансформира във вечно новата материя на пулсиращия град. Пулсира студеното, материално сърце, изчислено строго математически с непрекъснато меняща се формула. Изкуство, мода и технологии са от най-висок клас. Високото професионално ниво спасява от срутване. Грешка няма и не трябва да има. Тази от 2001-ва година вкара човечеството в нова епоха за целия свят.

NY-9Прибирам се в старата, ръждясала Европа, за да си почина, а виждам, че се движа с друга енергия.

П.С. Ню Йорк е много по-чист от Париж, жените – по-шик, с елегантни малки обувчици, не се виждат мачовските силни, гротескни, често вулгарни остри форми при нас! Просяци почти няма. В Харлем нощно време, в метрото и навсякъде, човек се чувства сигурен. Хората са услужливи, с усмивка. Чужденецът е почитан. Катерички се разхождат в парковете , чайки кацат по небостъргачите, кучета с лакирани нокти се разхождат по авенюта… И най-вече висок професионализъм на всички нива – нещо, звучащо трудно за България, където такава дума е неясно понятие. Гледам позитивно, с възторжения поглед на фотограф, предпочитащ хармонията пред гротескното като изключвам някои горещи предградия в града, истории с дрогове и други.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта, а съвсем скоро, през Септември, същите фотографии ще бъдат изложени в Галерията на Министерство на Външните Работи в София по случай десет години от 11-ти септември.

NY-410За по-запалени фотографи давам имена на няколко фото галерии в Сохо – сайтовете им излизат в Гугъл :

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*