Цитиран съм в различни медии и си давам сметка, че между взетите и после написани с ръка на български журналист интервюта има съществена разлика.

В тази изложбата няма журналистически подход. Тя дава личен поглед, импресия, усещане за град, който обичам и в който, ако не беше Париж, бих живял. Във фотографиите изразявам най-вече себе си, потопен в огромното богатство на света и хората.

В предишния блог загатвам продуктивността на хармоничната връзка между номади и постоянно живеещи, между човешкия дух и материя. Това е и един от моторите на енергията, която ни грабва в Ню Йорк.

В света има ключови места, където изглежда се кондензира витална енергия, случват се неща, важни за всички хора. Ню Йорк е едно от тях. Географски чудесно разположен, градът поема и излъчва. Пришълци,  търсещи ефикасна изява, са добре дошшли. Чужденецът е у дома си. Непрекъснато подновяваща се култура и цивилизация се състезават на ръба на времето. Според К. Г. Юнг колкото се приближаваме до центрър на култура и цивилизация, по-напред отиваме във времето. Ню Йорк е място, където човек може да си свери часовника. В Кабул например ритъма е различен.

В място, където са събрани човешките дяволи и ангели, всичко трябва да е точно, професионално издържано. Човек дава и получава максимално от себе си. Всеки пропуск се заплаща.

Новата ера за човечеството след падане на Берлинската стена намери дръстичен израз в удара на 11-ти Септември. Драмата се изживява и до днес, остава ни урока от подобна трагедия, предизвикваща промяна в съзнанието на хората.

Става ясно доколко в света всичко е свързано, явленията не могат да се изолират. Наблюдаваме ускорението от бързия обмен на информация, заедно с опасностите от различното интерпретиране на информацията. Цивилизацията изпреварва културата. Възможни са неуправляеми ситуации. Грешките стават по-недопустими, но възможни. Това е урока от 11-ти Септември. В последните хилядолетия рушим и непрекъснато изграждаме отново света, в който живеем. Последната фотография от изложбата – мястото на падналите кули –   изразява именно това.

Благодаря на всички, които така мило се отзоваха и споделиха присъствието си.