Забелязвам, че след изложбата за Ню Йорк в Софи между интервюта, които съм дал написаните след това статии от наши журналисти има съществена разлика.

Изложбата дава личен поглед, една импресия, усещане за град, който обичам и съм взел  присърце. Ню Йорк не е Америка. Виталната енергия, която ви грабва в този град единствен по рода си, ви кара да успеете или да си отидете.  Непрекъснато подновяваща се култура и цивилизация се състезават на ръба на времето. Според Юнг, колкото сме по-близо до центрър на цивилизация и куртура, по-напред се намираме във времето. Ню Йорк е мястото, където човек си сверява часовника, място където не се чуствате чужденец, защото всеки е дошъл от някъде.

В място, където са събрани човешките дяволи и ангели, всичко трябва да бъде точно и професионално издържано. Човек дава и получава максимално от себе си. Пропуските се заплащат.

Трагедията от 11-ти Септември ни вкара в нова ера за човечеството с  промяна в съзнанието на хората за това, че в света, който живеем всичко е възможно. Явленията не могат да са изолирани.  Цивилизацията изпреварва културата и ни вкарва във възможни неуправляеми ситуации. Грешките стават по-недопустими, но възможни. О няколко хиляди години непрекъснато рушим и отново изграждаме света, в който живеем.

Последната фотография от изложбата с мястото на падналите кули изразява именно това.

Благодаря на всички, които така мило се отзоваха и споделиха присъствието си.

Фотографии от Ню Йорк може да видите в www.photography.pastoukhov.com