/ Чипурсан, Пакистан /

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха трудното адаптиране в места с различна култура. По този повод ето няколко идеи за все по-рядко срещаните класически номади. Без да си задават въпроси от хилядолетия насам тези хора с начина си на живот създават мостове между различните култури и цивилизации. Днес, далеч от природните закони, ефектите на модерния номадизъм са още по-силни и неудържимо ускоряват промените в света. Фейсбук, смс, ай-пад, сателитни антени, самолети като таксита,… развързват и завързват, създават нови контакти и отношения. Важен е обмена, все едно на какво ниво. Искаме всички да сме “заедно”, макар това да става все по-виртуално, тоест изкуствено и парадоксално в самота.

                                           / Тибет /

Ето няколко водещи идеи, които са правил пътуването на тези смелчаци да става лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш.

–       Избягвай да се тревожиш.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй, давай, за да вземеш; обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш, както и да откриваш още по-добре себе си.

                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Ето и няколко библейски мъдрости от номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, строй, връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в даден момент губи смисъл.

–       Дори самото пътуване е временно.

Всичко това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, закотвени от страх да се огледат и посмеят да се изразят отвъд наложеното. Глаголът еx-istere (лат.) = съществувам = “излизам от себе си” остава най-необходим в щастливата авантюра на живота.

Номадът, от миналото или днес, е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим тук на Земята, е да напредваме.