/ Чипурсан, Пакистан /

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха трудността да се адаптират в места с различна култура. По този повод стана дума за все по-рядко срещаните истински номади (в класическия смисъл на думата, различен от електронният номадизъм, завладяващ планетата ).

По начина им на живот от хилядолетия насам номадите, без да си задават въпроси, са били мостове между различни култури и цивилизации. Модерният номадизъм днес променя света и неудържимо ни отдалечава от Природата. Фейсбук, ай-падове и сателитни антени, самолети като таксита и какво ли не още създават виртуални контакти, развиват изкуственото заедно. И колкото по-„заедно“, ставаме все по-самотни и индивидуалисти.

                                           / Тибет /

Но ето няколко идеи, които правят пътуването на номада лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваши я споделяй с другите.

–       Избягвай тревогите.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй и давай, за да вземеш. Обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш света и себе си винаги различни.

                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Също няколко библейски мъдрости, свързани с номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на едно място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в определен момент губи смисъл.

–       Самото пътуване е също временно.

Това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, блокирани от страх да се огледат и да посмеят да изразят себе си извън което им налагат другите. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам, се изразява най-добре във всичко, които не спира да ни предлага живота.

Номадът, от миналото или днес, е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим на Земята, е да напредваме и с всяка крачка и възможност да обменяме с ближните си.