/ Чипурсан, Пакистан /

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха колко трудно се адаптират в места с различна култура. По този повод стана дума за все по-рядко срещаните номади в класическия смисъл на думата. От хилядолетия насам без да си задават въпроси тези хора с начина си на живот са създавали мостове между различни култури и цивилизации. Днес на тяхно място разполагаме с модерния номадизъм, който ускорено променя света и неудържимо ни отдалечава от природата. Фейсбук, смс, ай-пад, сателитни антени, самолети като таксита,… създават контакти, развиват отношения. Важен е обмена на всички нива. Искаме да сме заедно, дори това да става виртуално. Но парадоксално, колкото по-„заедно“, усещаме по-голяма самота. Въпрос на избор (все още).

                                           / Тибет /

Ето няколко идеи, които са правили пътуването на тези смелчаци лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш и я споделяй с другите.

–       Избягвай тревогите.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй, давай, за да вземеш; обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш света и себе си различни.

                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Ето и няколко библейски мъдрости свързани с номадизма и валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в определен момент губи смисъл.

–       Самото пътуване, дори то е временно.

Това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, блокирани от страх да се огледат и да посмеят да изразят себе си отвъд каквото им е наложено. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам е най-изразим в авантюрите, които ни предлага живота.

Номадът, от миналото или днес е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим тук на Земята, е да напредваме и при всяка възможност да го обменяме с ближните си.