Хубавото лятно слънце, зимно в България, ме съпровожда на конни надбягвания  недалеч от планината Кук на Южния остров на Нова Зеландия. Намирам се в атмосферата на пикник стил началото на двайсети век в провинциална стара Англия.

Кивитата  (новозенладците) са небрежно елегантни, облечени в “cuntry style” и дори отдалечени от големите градове на острова, говорят добър класически английски.

За първи път залагам на коне, отначало несръчно, след това се паля, губя, печеля и както всеки посредствен играч, уплашен да не загубя се отказвам “навреме”.

Расовите коне, шапките на кънтри-дамите имат своя с чар и колорит. Лейдитата са поласкани от това, че ги снимам, но се правят че не ме забелязват и си дават небрежен вид.

В този сравнително нов географски свят, кореняците англичани, дошли отскоро на островите, са закотвени здраво в миналото и за запазили англосансонския хумор от началото на миналия век.

Ритъмът на живота е съобразен с добре пазената Природа.  Технологиите са свръхмодерни навсякъде.

Преди близо двеста години  първите трапери, преселници на острова са закупили от маорите на безценица земята, включително цели планини, където днес овцете  живеят като свободни полудиви животни. Площите са толкова големи, че ако човек не е местен, няма как да разбере на коя планина кой е собственик. Те са оградени не заради крадци, а за овцете, които са оставени да  пасат на воля – 60 милиона овце за 4 милиона жители. Неволно сравнявам с Швейцария, където без частни планини кравите, еднакво чисти и спретнати, са заградени по подобен начин. Когато новозенландският фермер притежава няколко планини, овцете имат лукса да сменят планината с тревата и пейзажа.

Завирам се по диви места, извън пътеките, определени за туристи. Свивам по прашни пътища към красиви планина. Оставям си колата незаключена, така правят всички. Без излишен предразсъдък прескачам огради и се движа без пътека, колкото по-високо, по-красиво с нови хоризонти и местности за изследване.

Веднъж от изневиделица се появи гигантски джип с ремарке, мястото беше невероятно стръмно и непроходимо за класически джип. Махам с щека, отдалеч да подчертая, че не се крия. Същевременно виждам и неистово препускащи  овце, гонени настървено от страховити кучета, които ги подбират към широка порта, отворена към съседен хълм. Здравеняци фермери ми махват да изчакам настрана. Затварят портата зад последната овца и прибират кучетата в голяма желязна клетка на ремаркето зад джипа.
Приближавам се, те ме гледат с почуда и с леки усмивки ме питат защо съм прескочил оградата. Обяснявам, че имам желание да пресека местността, за да продължа нататък… Звучи неясно, досега те не са виждали някой с подобни амбиции, а туризмът в страната е регламентиран. Представям се за Айвън Шепърд (=Пастухов = Овчаров) от България, радостен да срещна местни овчари. Вдъхновен от идеята си, продължавам да задавам въпроси за живота на овцете по тези места и се извинявам за оградата.

С братски овчарски усмивки споделяме няколко идеи, после здравеняците фермери  ме упътват и ми  дават зелена улица да продължа. В тази страна овчари няма, защото овцете не се нуждаят от пазач. Обучени кучета ги събират и местят в различни оградени хълмове или малки планини. Вратите между пасищата се затварят до следващо местене, а Айвън Шепърд ги прескача, за да направи своя соло трек по тези девствени, необитавани красоти. Овцете в Нова Зеландия се развъждат  най-вече за чудесната им вълна. Смесена с косъма на посум, вълната е по-устойчива и с качествата на кашмир. Овчото сирене е скъпо, киселото мляко също, а козето още повече. А от бългърскато, знаем, по-хубаво няма.