Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, наричан преди години « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година принадлежащ на държавата.

Минавам понякога отпред с колебание къде да вляза по-напред. От ляво потъвате в чудесно наредени зали за Модерно изкуство, които ви връщат стотина години назад. Модерно в случая не означава Съвременно. Ако  пък решите да си сверите часовника, поемате въздух и потъвате в дясната сграда, за да се очудите от изразните средства на съвремието. А целта на повечето артисти днес е да ви грабнат вниманието и да продадат по-скъпо.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея със сериозно изражение и залитаща походка. Такъв е консепта. На вас остава да го разгадаете или по-точно ви карат да мислите. Такава е идеята.

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми родени от въображението на артиста с цел да породят мисъл, концепт, усещане, често със съвсем банални идеи, за да очудят хора, на които тези качества уж недостигат…

Натъртвам това, защото търся точно обратото – неизчерпаемото в изкуството, актът на твореца извън времето, който слага граници, материализира заобикалящото ни „безгранично“ без да ни отнема възможността да политаме отвъд тези граници. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и дори ни е дошло до гуша. А вероятно именно на това иска да ни обърне внимание артиста. И всъщност всяко време е характерно със изкуството си и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Кризисните времена днес раждат консептуални форми, които ни карат да се замисляме дали изобщо мислим и ако да, да се отваряме за нови концепции… (?)

консепт изкуство

Но какво пилеене на пространство, време и пари! « По липса на по-добро » – ще кажат някои… , а други – « колко интересно! »

консептуално изкуство

Фигурата на полегнатата дама ми навя следната стара приказка, в случая заслуга на концептуалното изкуство:

Великият визир пресича със секретаря си площада в Багдад, когато най-неочаквано вижда пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка. Уплашен, той й обръща гръб като  се организира да напусне още по-бързо града и да се прибере в Самарканд. Секретарят му без да се колебае застига девойката и я пита : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? В апогея на годините си за него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката с черна забрадка се усмива и с лека почуда отвръща : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Но дали човек се нуждае от цял музей, за да се изнасилва с уж оригинални концепции, от които не ви остава нищо, а не с изкуство? (според мен)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*