Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, бившият « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година принадлежащ на държавата.

От ляво влизате в чудесно подредени зали, които показват Модерно изкуство от последните стотина години. Модерно в случая не означава Съвременно.

Решавате да си сверите часовника с изразните средства на съвремието и влизате в дясната сграда. Целта на повечето артисти е да ви грабнат вниманието, с нещо оригинално, наречено съвременно, което да тежи с консепта на артиста.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея е със сериозно изражение и залитаща походка. Такъв е консепта на артиста! На нас остава да го разгадаем, по-точно „да ни накара да мислим“ – така ми обясниха в залата, защото действително нямаше за какво да „мисля“.

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми родени от въображението на артистите с цел те да породят мисъл, концепт, усещане. Най-често това става с банални идеи, за да привлекат хора, на които вероятно тези качества липсват… ( мое мнение)

Споделям всичко това, защото ме влече тъкмо обратото. За мен е важно изкуството да бъде неизчерпаемо, безвременно. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените, не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и дори ни идва в повече. Това, с което иска да обърне внимание артистът, поне в мен не променя нищо.

Всяко време е характерно със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Консептуалното изкуство, според мен е рожба на кризите, които живеем.

консепт изкуство

Но си казвам: “ Господи, какво пилеене на пространство, време и средства!“

консептуално изкуство

Фигурата на полегнатата дама ми припомни старата приказка за великият визир, който пресичал със секретаря си площада в Багдад. Неочаквано той видял пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка и уплашен й обърнал гръб. Побързал да напусне по-бързо града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му застигнал девойката и я запитал : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? За него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката с черната забрадка се усмихнала и отговорила : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Дали имах нужда от тази фигура, за да си припомня историята с везира, не зная, но има толкова по-интересни неща за виждане, които могат да провокират безкрайно по-богати асоции.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*