Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, наричан преди години « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година принадлежащ на държавата.

Често минавам отпред с колебание къде да вляза по-напред. От ляво потъвате в чудесно наредени зали за Модерно изкуство, които ни връщат близо седемдесет години назад. Модерно в случая не означава Съвременно. Ако пък решите да си сверите часовниците, поемате въздух и потъвате в дясната сграда, за да се пропиете с изразните средства на съвремието.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните е платена, за да участва в декора, съответно поляга на пода, обикаля залите в музея със сериозно изражение и съответна залитаща походка…

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми на това, което ражда въображението днес. Повечето целят да породят мисъл, концепт, усещане, често със съвсем банални идеи очевидно, за да очудят хора, на които тези качества недостигат. Казвам това, защото търся точно обратото. Интересува ме неизчерпаемото в изкуството. Актът на твореца е извън времето, той слага граници, материализира заобикалящото ни „безгранично“ без да ни отнема възможността да политаме отвъд тези граници. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и което дори често ни идва до гуша. Вероятно това иска да изрази и самия артист. Но всяко време е характерно със изкуството си и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Кризисните времена също раждат изкуство, в случая казват, че консептуалните форми ни карат да се замисляме дали изобщо мислим или пък ни отварят за нови концепции… (?)

консепт изкуство

Фигурата на полегнатата дама по-долу ми навя следната стара приказка, в случая плод на концептуалното изкуство. Но майчице какво пилеене на пространство, време и пари – « по липса на по-добро », ще кажат някои… или пък « много интересно! » за други, по-близки до междувремието, което живеем. То поради надеждата, която всички, съзнателно или не, таим за по-плодотворни времена.

консептуално изкуство

Великият визир пресича със секретаря си площада в Багдад, когато най-неочаквано вижда пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка. Уплашен, той й обръща гръб като по най-бърз начин се организира да напусне града и да замине за Самарканд. Секретарят му без да се колебае застига девойката и я пита : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? В апогея на годините си за него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката се усмива и с лека почуда отвръща : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Ето как тази фигура, изложена на неочаквано място под форма на изкуство (подобни такива и по-интересни има във всички музеи за восъчни фигури по света) разбуди в мен размисъл за живот, смърт, съдба… Но вероятно все някой би попитал дали човек се нуждае от цял музей, за да роди подобни мисли.

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*