Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, бившият « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година собственост  на държавата.

В сградата от ляво са разположени зали с Модерно изкуство от последните стотина години. Модерно не означава Съвременно.

Сградата от дясно е място, където си сверявате часовника с тенденциите и изразните средства на съвремието. Амбицията на артистите е да ви грабнат вниманието, с нещо съвременно, тежащо с оригиналността на концепта на артиста.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Например девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея със сериозно изражение и залитаща походка. Концептът на артиста има за цел да ни накара разгадаем или по-точно, както  ми обясниха в залата, „да ни накара да се замислим“ именно, защото нямаше в какво да „замисля“.

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми родени от въображението на артистите с цел да породят някаква мисъл, концепт, усещане. Идеята може да бъде съвсем банална, но да привлече хора, на които вероятно тези качества липсват… ( мое мнение)

Споделям, защото ме влече тъкмо обратното – неизчерпаемото, безвременно изкуство. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените, не добавят нищо към това, което срещам навсякъде и дори ми идва в повече.

Всяка епоха е характерна със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Концептуалното изкуство, според мен е рожба на духовната криза и механизирането на света, в който живеем.

консепт изкуство

И какво пилеене на пространство, време и средства в пъпа на Париж.

консептуално изкуство

Фигурата на полегнатата дама ми напомни една приказка за великият везир, който пресичал със секретаря си площада в Багдад. Той неочаквано видял пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка и уплашен й обърнал гръб. Побързал да напусне по-бързо града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му застигнал девойката и я запитал : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? За него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката с черната забрадка се усмихнала и отговорила : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Дали ролята на тази фигура е да ми припомни историята с везира, но има толкова по-интересни неща за виждане, които  провокират безкрайно по-богати асоции.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*