Снимам двамата  сиди (господа). Оказват се изразителни и продължавам да ги следвам с обектива:

Диалогът е безкраен, поглеждам встрани и променя сюжета:

Объръщам се наляво:

… след това малко надясно:

… не е толкова интересно. Опътвам се към близкото кафене за чаша  силно подсладен ментов чай.

Споделям го с двойката пред мен на същата маса…

На излизане зад кафенето откривам фризьорски салон:

а малко отстрани:

В този слънчев ден в планината Атлас на Мароко се оказа ден на диалози. Не знам доколко това разсмива, но за мен беше забавно и сложих фотографиите в „хумористична фотография“.

Весели Новогодишни празници на читателите на блога! Тази година кризата си казва думата и за първи път над айфеловата кула няма да има заря.