Започвам с тази фотография, но двамата  сиди (господа) се оказват експресивни. Продължавам да ги следвам с обектива:

Диалогът е безкраен. Решавам да променя сюжета. Поглеждам назад:

после объръщам глава наляво:

… след това малко надясно:

… не е толкова интересно. Опътвам се към близкото кафене за чаша ментов чай здраво подсладен, все още не страдам от диабет…

Споделям чая с двойката отпред на същата маса…

На излизане зад кафенето виждам:

или малко отстрани:

В този слънчев ден далеч в планината Атлас на Мароко нещата ми се отваряха – ден на диалози…, наречето го, както искате! Не знам доколко това разсмива, но за мен беше забавно и сложих фотографиите в „хумористична фотография“.

Весели Новогодишни празници на читателите на блога! Тази година кризата си казва думата и за първи път над айфеловата кула няма да има заря.