Пчелата каца на всички цветя, за да създаде мед, който е единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, артистът имитира докaто произведе своето изкуство. Децата също имитират, докъто започнат да изразяват себе си. Единствено копирането води до робия, но и робът един ден рекламира своята свобода…

На фотографските изложби, за разлика от повечето други, зрителите рядко снимат самите произведения, но тук посетителите впечатлeни вадят смартфони. През този месец Центърът  бобур в Париж чества десет годишнина от смъртта на Анри Картие-Бресон.

Това е фотографът, който преди двайсет години ми повлия да снимам. Мигът като есенция на живота отговори на това, до което самия аз бях стигнал, даде ми начален тласък във фотографията.

В изложбата почуствах дълбока благодарност към Анри. Големите майстори ни обогатяват докато се преоткрием. Картие-Бресон, Роберт Франк, Сержио Ларен, Бернард Плосю, Марк Рибу, Куделка и много други снимат  с един или два обектива (най-често 35 и 50 мм).  Ловят моменти, подарък от търсената случайност.  Съпровождат я с изработената интелегентност на личностите им. Сливат се с обстоятелствата. “Само мъртви риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант разширяват визията за нощна черно-бяла фотография. Сваляме също шапка пред фотографиите-картини на Соул Лайдър, за мен ненадминат колорист, който едва през 2007-ма година на 84 години се разкри пред европейското общество. Също пред оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел, енигматичната, фантастична по рода си Вивиан Майер, всички с уличната фотография,  с почерците си превръщат обикновенната фотография в изкуство. Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Хелмуд Нютон или Стайшен с ненадминати портрети и пеизажи! Или Родченко с оригинален поглед и невероятни ъгли на снимане! Голямо мерси на всички голямата фамилия на Фотографията.

От мястото на изложението, макар в стил пощенски картички, не се въздържам да погледна към небето на Île-de-France, рисувано от всички…

„Фотоапаратът е око, което фиксира, а светът – екран. Светът е в движение, а не фотографът, който е единствено в готовност да лови ефемерното.“ – Без да съм сигурен кого цитирам продължавам да мисля за Картие-Бресон.

                                        / Последен посетител в Люксембургската градина /