Пчелата каца на всички цветя, за да създаде мед, който е единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, всеки артист имитира, докaто произведе своето изкуство. Децата също имитират, докъто започнат да изразяват себе си. Копирането води до робия, но и робът един ден рекламира своята свобода…

През този месец Центърът  бобур в Париж чества десет годишнина от смъртта на Анри Картие-Бресон. На фотографските изложби, за разлика от повечето други, зрителите рядко снимат фотографиите, но тук посетителите впечатлeни вадят смартфони.

Това е фотографът, който преди двайсет години ми повлия да снимам. Мигът – есенция на живота,  отговаряше на това, до което бях стигнал и ми даде началния тласък във фотографията.

В изложбата почуствах дълбока благодарност към Анри. Големите майстори ни обогатяват,  помагат ни да преоткрием себе си. Картие-Бресон, Роберт Франк, Сержио Ларен, Бернард Плосю, Марк Рибу, Куделка и много други снимат  с един, два обектива (най-често 35 и 50 мм).  Ловят моменти, подарени от желаната добра случайност.  Осъзнават я с изработената интелегентност на личностите им и се  сливат с обстоятелствата. “Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант разширяват погледа си към нощната черно-бяла фотография. Да свалим  шапка и пред фотографиите-картини на Соул Лайдър, ненадминат колорист, който едва през 2007-ма година на 84 години се разкри пред европейското общество. Също пред оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел, енигматичната, фантастична Вивиан Майер, всички те с уличната фотография и с почерци, превърнали фотографията в изкуство. Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Хелмуд Нютон или Стайшен, също с ненадминати портрети и пейзажи! А Родченко с оригиналния си поглед и невероятни ъгли на снимане!

Голямо мерси на всички от фамилията на добрата фотография.

От мястото на изложението, дори в стил пощенски картички, не се въздържам да погледна към небето на Île-de-France, толкова често рисувано от големите майстори…

„Фотоапаратът е око, което фиксира света като един голям екран в движение, докато фотографът е винаги готов да лови ефемерното.“ – дали не бяха думи на Картие-Бресон?

                                                 / Последният посетител в Люксембургската градина /