Пчелата каца на всички цветя, за да създаде мед, който е единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, артистът имитира докaто произведе своето изкуство. Децата също имитират, докъто започнат да изразяват себе си. Единствено копирането води до робия, но и робът един ден рекламира своята свобода…

На фотографските изложби, за разлика от повечето други, зрителите рядко снимат самите произведения, но тук посетителите се впечатляват и регистрират…. През този месец Националният Музей за Модерно Изкуство “Жорж Помпиду” в Париж чества десет годишнината от смъртта на Анри Картие-Бресон.

Преди повече от двайсет години в Картие-Бресон открих фотограф с бурен темперамент, свобода на движение и будна мисъл, ловящ хармонията в самия миг. Мигът като есенция на живота. Това ме окуражи, даде ми начален тласък във фотографията. Днес нещата са различни, “времената се менят и ние с тях”, но всяко нещо преживяно истински отваря нови врати.

В изложбата чуствам дълбока благодарност към Анри. В развитието си всичко и всички сме свързани. Обогатяваме се благодарение на големите майстори, за да се преоткрием по-късно различно. Ето как Картие-Бресон, Роберт Франк, Сержио Ларен, Бернард Плосю, Марк Рибу и много други снимат чудесно с един или два обектива (35 и 50 мм).  Ловят “решителния момент”, подарък от търсената случайност.  Съпровождат я с неслучайната интелегентност на личностите си. Знаят какво искат, сливат се с обстоятелствата. “Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант разширяват хоризонта на нощната черно-бяла фотография. Сваляме също шапка пред фотографиите-картини на Соул Лайдър, за мен ненадминат колорист, който едва през 2007-ма година на 84 годишна възраст се разкри пред европейското общество. Също пред оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел, енигматичната, фантастична по рода си Вивиан Майер – тези “улични фотографи“, които с почерците си превръщат уж обикновенната фотография в изкуство. Ами Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Хелмуд Нютон или Стайшен с ненадминатите си портрети и пеизажи?! Или пък Родченко с оригинален поглед и странни ъгли на снимане?! Голямо мерси на всички тези личности от голямата фамилия на Фотографията.

От мястото на изложението, макар в стил пощенски картички, не се въздържам да погледна към небето на Île-de-France, рисувано от всички…

„Фотоапаратът – око, което фиксира, а светът – екран. Светът е в движение, а не фотографът, който единствено е в готовност да улови ефемерното.“ – Без да съм сигурен кого цитирам продължавам да мисля за Картие-Бресон.

               / Последен посетител в Люксембургската градина /