Шедьовър (chef-d’oeuvre)

Le livre rabin

Човешките гении са творци извън времето. Големият литературен текст възбужда винаги различни въпроси.  Шекспироведът Джорж Щайнер споделя: “Шекспир не е претекст за малкия господин Щайнер, прекарал живота си да го препрочита и  преподава по световните университети, да се мисли за гениален…” Същото нещо с Растропович.  След като цял живот свирел Бах, той споделя как едва на осемдесет години е започнал да изважда от струните си малко повече от гения на Бах. Когато се докосваме съзнателно до голямо творение, то ни смалява и едновременно отваря по-широко.

52 Prières Likir

Новата човешка история не е толкова дълга. Омир е съвсем близо до Бодлер. Пре-Омировците, от които Омир се е вдъхновявал, са няколко хиляди години преди него.  Оралната форма на това, което по-късно се превръща в литература, преди тожва е преобладавало с векове.

Голямото Изкуство е  извън  критика, но за съжаление никой не оспорва работата на критиците. Критикът, според нескромната си компетентност казва каквото смята за важно. Такава му е работата, но компетентността му е субективна. Когато става дума за разбиране и критика, големият Бекет казва, че след всяка следваща интерпретация успехът е  – „To fail better“ – от предишното интерпретиране. Ако някой каже, че Моцарт не знае да пише музика, дори да го приемем за луд, мнението му остава валидно и негово. Такова е отмъщението на човека в невъзможността на всеки да бъде Голям. Това шоу, което прави критиката спрямо неразбраното Голямо, забавлява интелектуалните общества, както политическите истории, убийства и сензации пълнят в медиите като начин народът да не се отегчава и да остава спокоен

23 Lamayuru - copie

Геният е извън тази проблематика. Шекспир не го е било грижа кой го разбира, нито се е замислял за собствената си величина. Отговарял е на поръчките и е изразил каквото носи в себе си. За Омир, дори не сме сигурни, че е съществувал. Важни са произведениеята му. Осъзнаването на гения като гений е скорошно явление от епохата на романтизма. Нещата са се променили от момената, в който Бетовен казва : „Аз съм Бетовен!“. Роден вае ненадмината си скулптура на титана Балзак. Подобна скулптура не е била възможна по времето на Шекспир, на когото дори нямаме ясен портрет.

Шедьовърът, Голямото Произведение, след като го прочетем, ни подтиква да го четем отново. Възможно ли е да разберем иначе ненадминатия Сервантес, който в Дон Кихот съдържа цялото човечество във всички епохи!

Днес живеем в епоха на обезличаване на индивида и на изкуството. В обществата по света все повече се усеща липсата на големи личности. Диктаторите, където ги има, все по-ясно афишират присъствието си. Светът  се индивидуализира и обезличава все еповече.

Фотографията става все по-взискателна и едновременно се популаризира, превърната в забаление. С телефони се снимат дори молещите в джамиите.

Успехът в технологиите донякъде обяснява липсата на нови гении в изкуството. Вероятно дори самото изкуство, както и религиите, вече не са достатъчни, за да запълват растящата празнота. Един айфон осмисля голяма част от междувремието на много хора, но в себе си никой не вярва в появата на нов Микеланджело.

В науката, езикът между напредналия елит и останалия свят все повече се губи. Средствата за информация ни правят все по-заедно, но и все по-сами.

Шедьовър

Изкуството ни е спасявало от празнотата и смъртта. Историята ни започва с гиздене и танци около първите гробници, за да подчертаем връзката с напусналиния ни в отвъдния свят. По същия начин сме създали първия театър, първите украшения, рисунки, звуци… Болката от неизвестното празно и смъртта е развила творческите качества в човека. Днес, на път да излезем от примитивната си наивност, те се трансформират в нови качества на различно ниво от нашите предшественици отпреди 100 000 години. С цялата си възможност и невъзможност, опитваме да навлезем в ХХI-ия век, за да се преоткрием различни или да се самоунищожим.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*