Шедьовър (chef-d’oeuvre)

Le livre rabinГолямото Изкуство, това на човешките гении има привилегията да остава извън времето. То може да чака стотици години, за да бъде разбирано и продължава да разкрива стойностите си. Опасност за него не съществува. Тя е откъм страната на масовата публика, за която остава най-често неразбрано. Големият литературен текст създава непрекъснато възникващи въпроси. Четем го всеки път на различно ниво. Не е обект за превод, преподаване или преразказване. Когато се докоснем до голямо произведение на изкуството, то се променя в самите нас. Джорж Щайнер, един от най-добрите познавачи на Шекспир, споделя: “Шекспир не е претекст за малкия господин Щайнер, който прекарва живота си да го чете, препрочита и пламенно преподава по университетите в света…” Подобен пример с Растропович, който след като цял живот свири Бах, споделя, че едва на осемдесет години започва да улавя нещо от гения на Бах. Колкото по-голямо творение докосваме съзнателно, по-малки ставаме. То ни отваря, дава ни кураж, показва възможностите на човека.

52 Prières Likir Най-новата ни история не е толкова дълга. Омир е съвсем близо до Бодлер. Пре-Омировците, от които Омир се вдъхновява са няколко хиляди години преди него. Времето се ускорява. Оралната форма на това, което е станало литература, е преобладавало с векове. След всичко написано досега, заедно с новите технологии сега започва да се налага виртуалното четене. Големите класици почти не се четат. Да не говорим за текстове, които само объркват с лошите си преводи. Всеки по-интелигентен руснак ще се изсмее на все едно кой превод на Пушкин. Преведете Емили Дикинсън…, или пък библията, най-превежданата книга в света.

symphonie - copie Голямото Изкуство остава винаги извън всякаква критика.  За съжаление работата на критиците не подлежи на оспорване. Критикът, според нескромната си компетентност, може да казва каквото сметне за добре. Такава му е работата, а компетентността е субективна. Когато става дума за разбиране и критика, големият Бекет казва, че след всяка следваща интерпретация успехът е  “ да имаме по-малък неуспех” – „To fail better“ – от предишното интерпретиране. Ако някой казва, че Моцарт не знае да пише мелодии, дори да го вземем за луд, мнението си остава валидно и негово. Такова е отмъщението на човека в невъзможността на всеки да бъде Голям. Това шоу, което прави критиката спрямо неразбраното Голямо, забавлява интелектуалните общества точно толкова, колкото и политическите истории, убийства и интересни сензации по медиите, начин народа да не се отегчава и остане спокоен.

23 Lamayuru - copieГеният е извън тази проблематика. Шекспир не го е било грижа кой го разбира, нито пък се е замислял за собствената си величина. Отговарял е на поръчките и е изразявал дълбокото в себе си. Дори не сме сигурни, че Омир е съществувал. Важни са произведениеята му. Осъзнаването на гения като гений е скорошно явление от епохата на романтизма. Нещата се променят от момената, в който Бетовен казва : „Аз съм Бетовен!“. Роден вае ненадминатата скулптура на титана Балзак. Подобна скулптура не е била възможна по времето на Шекспир, на когото нямаме дори свестен портрет. Новата епоха, епоха на обезличаване на индивида и на изкуството, изисква като компенсация подчертаване на голямата личност, която липсва и ще липсва все повече в обществото. От тук и подчертаването на персоната на титанът, който твори и опрян на гения си, афишира присъствие. Всичко това ще става до изчезването на последните Големи Творци. Колкото е по-голям гладът за индивиди, толкова по-вече се афишират претендиращите. Всъщност става все по-ясно колко голяма част от хората в света претендират, вместо да показват истинското от себе си. Светът едновремено се индивидуализира и обезличава. Във фотографията днес всички, навсякъде по света се забавляват, всеки снима с телефони и всичко подръчно. Парадоксално, паралелно с обезличаването си, част от фотографията се третира все по-стойностно, близо до изкуството.

Липсата на гиганти в изкуството обяснява донякъде гигантизма в технологиите (обратното също е вярно). Никой дълбоко в себе си не вярва в появата на нов Микеланджело. Това не пречи на науката да прави огромни скокове напред. Свидетели сме на Големите сред учените, които неминуемо влачат след себе си цели екипи от некадърни колеги. Същевременно все повече се губи езикът между твърде напредналия елит в науката и останалия свят, залят от популярна информация по-скоро за търговски цели. Вероятно в цялото си объркване инстинктивно търсим нов начин на мислене…

Шедьовърът, Голямото Произведение, след като го прочетем, ни подтиква да го започнем отново. Как да разберем ненадминатия Сервантес, който в Дон Кихот съдържа цялото човечество във всички епохи! ШедьовърЩе кажете същото за Бай Ганьо и българите на Алеко Константинов. Да, понякога те са и по-колоритни днес, но то е поради обективни причини. Едва, едва сме излезли от свят, изпълнен с драми и трагизъм, с невероятно много пролята човешка кръв и то по най-животински начин…

Измислили сме изкуството, за да се спасим от смъртта, празнотата и неизвестното. Започнали сме с гиздене и танци около първите гробници, за да подчертаем връзката си с този, който ни напуска в другия свят. От там запова и първия театър, първите украшения, рисунки, звуци… Болката от празното неизвестно и смъртта е развила фантастични творчески качества в човека, развила е изкуства и религии, които започват да се губят, за да излезем от примитивната си наивност. Сега на друго ниво, вероятно по-добро от това на нашите предшественици (с първи гробове отпреди 100 000 години), с цялата си невъзможност и възможност се опитваме, макар неловко, да навлезем в ХХI-ия век, за да се преоткрием или самоунищожим.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*