Шедьовър (chef-d’oeuvre)

Le livre rabin

Изкуство на човешките гении е извън времето. Понякога се налагат десетки, дори стотици години, за да бъде прието без да е спряло да разкрива стойностите си. Големият литературен текст създава  въпроси, всеки път на различно ниво.  Известният специалист на Шекспир Джорж Щайнер споделя: “Шекспир не е претекст за малкия господин Щайнер, който прекарва живота си да го чете, препрочита и пламенно да преподава по световните университети да се има за гениален…” Подобен е примера с Растропович, който след като цял живот свири Бах казва, че едва на осемдесет години е започнал да вади от струните по малко от гения на Бах. Голямото творение докоснато съзнателно ни смалява и разширява едновременно, в него се виждат възможностите на човека.

52 Prières Likir

Най-новата ни история не е толкова дълга. Омир е съвсем близо до Бодлер. Пре-Омировците, от които Омир се вдъхновява са няколко хиляди години преди него.  Оралната форма на това, което по-късно се е превърнало в литература, е преобладавало с векове.

Голямото Изкуство е винаги извън  критика.

symphonie - copie

 

За съжаление работата на критиците не подлежи на оспорване. Критикът, според нескромната си компетентност, може да казва каквото сметне за добре. Такава му е работата, но компетентността е винаги субективна. Когато става дума за разбиране и критика, големият Бекет казва, че след всяка следваща интерпретация успехът е  – „To fail better“ – от предишното интерпретиране. Ако някой казва, че Моцарт не знае да пише мелодии, дори да го вземем за луд, мнението си остава валидно и негово. Такова е отмъщението на човека в невъзможността на всеки да бъде Голям. Това шоу, което прави критиката спрямо неразбраното Голямо, забавлява интелектуалните общества точно толкова, колкото и политическите истории, убийства и интересни сензации по медиите, начин народа да не се отегчава и да остава спокоен

23 Lamayuru - copie

Геният е извън тази проблематика. Шекспир не го е било грижа кой го разбира, нито се е замислял за собствената си величина. Отговарял е на поръчките и е изразявал дълбокото в себе си. Дори не сме сигурни, че Омир е съществувал. Важни са произведениеята му. Осъзнаването на гения като гений е скорошно явление от епохата на романтизма. Нещата се променят от момената, в който Бетовен казва : „Аз съм Бетовен!“. Роден вае ненадминатата скулптура на титана Балзак. Подобна скулптура не е била възможна по времето на Шекспир, на когото нямаме дори свестен портрет.

Шедьовърът, Голямото Произведение, след като го прочетем ни подтиква да го започнем отново. Как иначе да разберем ненадминатия Сервантес, който в Дон Кихот съдържа цялото човечество във всички епохи!

Новата епоха, в която живеем и ние, епоха на обезличаване на индивида и на изкуството, изисква като компенсация подчертаване на голямата личност, която липсва и ще липсва все повече в обществото. От тук и подчертаването на персоната на титанът, който твори и опрян на гения си, афишира присъствие. Всичко това ще става до изчезването на последните Големи Творци. Колкото е по-голям гладът за индивиди, толкова по-вече се афишират претендиращите. Всъщност става все по-ясно колко голяма част от хората в света претендират, вместо да показват истинското от себе си. Светът  се индивидуализира и обезличава едновремено.

Днес фотографията е забаление навсякъде по света, дори в джамиите, където молещите се снимат с телефоните си. От една страна обезличена, тази на големите майстори се приема все по-стойностно като форма на изкуство.

Гигантизма в технологиите донякъде обяснява липсата на гиганти в изкуството. А вероятно изкуството, както и религиите вече не са достатъчни, за да запълнят празнотата, която всъщност и новите технологии вече трудно запълват… А можеби бъркам, един айфон осмисля голяма част от междувремието на много хора, но никой дълбоко в себе си не вярва в появата на нов Микеланджело.

А  в науката, езикът между напредналия елит и останалия свят, залят от популярна информация за търговски цели, се губи все повече в свят, в който средствата за информация ни правят все по-заедно, ставаме все по-сами.

Шедьовър

Измислили сме изкуството, за да се спасим от смъртта, празнотата и неизвестното. Започнали сме с гиздене и танци около първите гробници, за да подчертаем връзката с който ни напуска в отвъдния свят. Така започва и първия театър, първите украшения, рисунки, звуци… Болката от празното неизвестно и смъртта е развила творческите качества в човека, които заедно с  изкуствата и религиите  се губят, за да излезем от примитивната си наивност и на друго ниво  от нашите предшественици отпреди 100 000 години, в цялата си невъзможност (и възможност) опитваме да навлезем в ХХI-ия век, за да се преоткрием различни или да се самоунищожим.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*