Защо снимам

We are playing with things that desappear. – Henri Cartier-Bresson

Nous jouons avec des choses qui disparaissent. – HCB

Играем си с неща, които изчезват. – Анри Картие-Бресон

Wild donkeys, Tso Moriri, India-2                                     /Тцо Морири, Ладак, Индия /

Животът е веднъж завинаги, във всеки момент винаги нов. Именно това ме стимулира да уловя нещото. После край, идва друго. Ето дивите магарета на фона на вълшебната природа. Само за миг, после ги няма. Дали бяха реални?

Човек се засмива, поглежда ви искрено, хайде помолете го да повтори същия поглед! Снимате го, защото сте готови в добрия момент, на доброто място. Няма нищо за осмисляне, за изчисляване. Движите се в собствения си сън, в поезията, с която сте дошли на този свят. Качествата, с които се раждате ви задължават да ги развивате. Школите се забравят, за да преоткриваме всичко всеки път различно. Чувствителността не се учи, нито търсещия поглед. Между гледам и виждам разликата е огромна. Контактът с външния свят добавя останалото. Вътрешно и външно, изразени в геометрична форма, се сливат. Време се свързва с пространство, разписвате се, продължавате нататък. Няма как да не е интензивно, моментът е винаги взискателен. Фотографирането не е за мекошави, нито за диктатори или егонцентрици. Забравяте себе си, сливате се със света, който сте любопитни да откриете. Все повече живеете без претенции истинското в себе си. Няма какво да се доказва, нещата идват сами. Фотоапаратът е писалка, молив, четка за рисуване. За разлика от художниците във фотографията ковете мига, участвате в момента. Визирате безмълвно, не размътвате терена. Рибарят не плаши рибата, не хвърля камъни във водата. Снимате с почерка, с който бихте написали идея, разказ, поезия. Накрая пътят ви се превръща в романа, който сте нащракали така, както сте усещали живота.

Животът сам по себе си е фантастичен! Някои фотографи бродят в групата на пламенно търсещите. Други го измислят консептуално, актуално, модерно, постмодерно, съвременно, студийно… Такова е разнообразието на човешката природа. Едни се ровят във вечно променящото се битие, търсят реалност. Други го измислят, искат да го представят различно, въпрос на натура. Всички се движим на една и съща, вечно меняща се сцена.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*