Защо снимам

We are playing with things that desappear. – Henri Cartier-Bresson

Nous jouons avec des choses qui disparaissent. – HCB

Ние (фотографите) си играем с неща, които изчезват. – Анри Картие-Бресон

Wild donkeys, Tso Moriri, India-2                                     /Тцо Морири, Ладак, Индия /

Във всеки момент животът е нов. Именно това ме стимулира да уловя Нещото и край, идва друго. Ето ги дивите магарета на фона на вълшебна природа, само миг, после ги няма. Дали бяха реални, днес ги виждам като сън…

Човек се засмива, поглежда ви искрено, снимате и хайде, помолете го да повтори същия поглед! Снимате го, защото сте готови, уцелил добрия момент, на доброто място. Няма нищо за осмисляне, за изчисляване. Движите се в собствения си сън, в поезията, с която сте дошли на този свят. Качествата, с които се раждате ви задължават да ги развивате. Тове е можеби единственото задължение в живота. Школите задължително се забравят, за да преоткриваме външния свят всеки път различно. Чувствителността не се учи, нито търсещия поглед. Те могат да се развиват, когато ги има. Между гледам и виждам разликата е огромна. Контактът с външния свят добавя останалото. Вътрешно и външно, изразени в геометрична форма, се сливат. Време и пространство се свързват, разписвате се и продължавате нататък. Няма как да не е интензивно, моментът е винаги взискателен. Фотографирането не е за мекошави хора, нито за диктатори или за егонцентрици. Забравяте себе си, сливате се със света, който сте любопитни да откриете. Все повече живеете без претенции за себе си. Няма какво да се доказва, нещата се представят сами. Фотоапаратът е писалка, молив, четка за рисуване. За разлика от художниците фотографияте коват мига, участват в момента. Визирате безмълвно, не размътвате терена. Рибарят не плаши рибата, не хвърля камъни във водата. Снимате с почерка, с който бихте написал идея, разказ, поезия. Пътят ви се превръща в романа, който сте нащракали така, както сте усещали живота.

Животът сам по себе си е фантастичен! Някои фотографи бродят в групата на пламенно търсещите. Други го измислят консептуално, актуално, модерно, постмодерно, съвременно, студийно… Такова е разнообразието на човешката природа. Едни се ровят във вечно променящото се битие, за да търсят реалност. Други я измислят, искат да я представят различно, въпрос на натура. Всички се движим върху една и съща, вечно меняща се сцена.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*