Жената е неизмерима, прилича на океан, в който мъжете от страх да не се удавим, се правим на по-силни. Някои дори си позволяват повече. Останах  учуден, когато разбрах, че 19 процента от жените във Франция са претърпяли насилие, страната, в която популярна песен казва: “жената е бъдещето на мъжа”. По-смело бих добавил: тя е настоящето на мъжа.

“Когато видях първата си жена гола, останах много учуден”, казва Уди Алън, аз пък не преставам да се чудя, дори когато ги виждам облечени.

Покойният Илия Бешков казва “Жените често искат да продадат най-скъпо това, което най-малко ценят в себе си.” Виновни за това са мъжете, и на съвсем примитивно ниво..

Жената стимулира мъжкото в нас, без което самата тя не би могла да изрази женствеността си. Дух и материя не биха се свързали, ако я нямаше тази амалгама от взаимно провокиране. Очевидно океанът не е за притежаване и ако не се научим да плуваме, се давим, алхимията се разваля.

Най сладкото, продуктивно напрежение се намира на границата между търсената и осъществената връзка, когато във взаимна свобода се развива обичта във всеки.

Ева лови ръката на Адам и го пита “Обичаш ли ме?” Той отговаря: “Имам ли избор?”.

Ева ни прави хора с подтикването на Адам да опита от Дървото на Познанието, да се откъснем от латентното си състояние, да тръгнем по пътя на осъзнаването, да открием живота и да станем хора. Какво по-идиотско от страна на църквата да определи това като първороден грях…