Очите на децата
окт. 09
2013
2013
Детските очи понякога са отворени прозорци към неизмерими човешки величини.
Думите се превръщат в метафори, често ненужни.
Минава време, погледът се воалира от възпитания, култури и наложени величини, които променят израза.
Едва в есента на годините там, където истинското отвътре не се е задушило, става възможно да надникнем отново в дълбокия, широко отворен поглед на душата, поела към меандрите на вечното.
Тези фотографии са лесни и са подарък от небето. Трудното става, когато трябва да извадите душичката там, където тя едва мъждука. Тези примери не са такива.
Коментар