Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, че понякога компанията на един овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото на майка, а тези от библейските притчи с дъх на вечност. Силата на природата и естествената връзка с подобни хора, обитавани от жив дух, навяват мисли за първите пастири и духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

Ето как овчарите, отначало достатъчни на себе си, днес се променят от неудържимата вълна на новия технологичен свят.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните ми студенски години. Окривах Планината, понякога се губех се и заедно с Природата откривах себе си. Случваше се да избутам жарта, за да преспя на топлата земя, а рано сутрин опушен, измокрен от росата, да се подсуша под живите лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Веднъж се загубих, бях прегладнял, а в такъв момент няма по-хубаво от това да чуете лопатари на овце и вика на овчар. Той беше възрастен, със засукан мустак, излюпен от вековете. Заговорихме се, разбра, че съм гладен и от протърканото си торбе извади питка с пресен сминдух, повит във вестник. Приседнахме до шумящия наблизо поток, топях от домашната питка в сминдуха, а той ме наблюдаваше с одобрителен поглед. По едно време му стана любопитно за къде съм „ръгнал из пущинаците наоколо“. Мястото беше наистина забутано. Казах му как ме тегли скритото зад всяко бърдо и чукар, колко обичам да катеря висините, да гоня слънцето, да се вторачвам зад хоризонта. Приготвих се да тръгвам, а овчарят занарежда: „ Синко, обичаш го ти животот!…- Гласът му се смеси с подрънкването на лопатарите и шума на потока. – Фащаш го ти как си мош, пустио  му живот!„ .

            Гледах учудено, но така беше. Дори да не знаех за какво живея, чудесни моменти се намираха. Сега разсъждавам различно, но тогава не мислех кой каквофаща“ от „пустио му живот“. След кратка пауза овчарят провлачи отново:

            „Момче, со се животот, да знаш, помъкнал си я и Нея…, тази от дека не се е отървал никой. Oни сé си одят заедно.“ – и загледан в потока продължи – « Па и Светлио! Сé и него си подгонùл нагоре, от чернилката си побегнал, зло да те не лòви. Ама Светлио те пази тебе! Насекаде те пази, да знаш… Вълчулята они, са сé насекаде. Бегаш, не бегаш, не мож им убега! » – замълча и повтори – « … Ама светлио, он си те пази теб. Па ти…, ти требе да си… – и ме загледа по-втренчено – Ти сигур си от пазачите! От па-за-чите, кажувам ти…! » – Повтори като провличаше думите. За кои пазачи говореше така и не разбрах. Изпроводи ме с « дал ти Бог добро » – най-хубавите български думи.

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

 

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Ако харесвате Индия и обичате фотография, в www.ivan.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 има пресни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявявате интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*