Гробища в Румъния

О Боже как да бъда жив когато умирам-8

„О Боже, мога ли да бъда жив когато умирам?“ – Виникот

Дойде ми на ум горната мисъл на Виникот, когато посетих гробищата в градчето Сапанта, областта Марамюр в Северна Румъния, недалеч от границата с Украйна. Първите гробове на така наречените „Щастливи гробища“ са с епитафи и скулптирани от Стан Патрас още от 1935 година. В 1960 има вече над 800 гроба, а днес още повече.

О Боже как да бъда жив когато умирам-7

Гробовете изразяват култа на даките към тържествена, щастлива смърт, следвана от безсмъртие на душата.

О Боже как да бъда жив когато умирам-3

Патрас (1907-1977) обучава свои последователи, един от които Димитриу Поп (на фотографията) успешно продължава това изкуство и днес.

О Боже как да бъда жив когато умирам-23

Епитафите са изпълнени с хумор от преживелиците на всеки, упътил се след всички перипетии от ефемерното в живота към вечното във Всемира.

О Боже как да бъда жив когато умирам

О Боже как да бъда жив когато умирам copie

О Боже как да бъда жив когато умирам-4

О Боже как да бъда жив когато умирам-2 copie

 

Фотографии от тази интересна област в Румъния може да видите в 55 галерия от сайта www.pastoukhov.com ( за по-големите екрани – цветни – Румъния – по азбучен ред в колонка от дясно)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*