“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, че времето тече?” – свети Августин

Бъдещето (инволюирало) съдържа ли се в настоящия момент (под формата на еволюция)? Каква е ролята на настоящето, след като се превърне в минало?   Да задържим настоящето е невъзможно, миналото в по-голямата си час е въображаемо, планираме бъдещето,  което е несигурно.

                                                                                                      / Ню Йорк /

Квантови физици определят Вселената като блок в система пространство-време, в която събитията от минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се очертава като място на нашето подвижно настояще. Тогава величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която постепенно откриваме. Тя прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение се явява във времето.  Квантовите физици говорят за презантизъм, идея за единствена реалност в настоящия момент,  но имат проблем с теорията на относителността – двете теории все още не са обединени.

Шри Оробиндо, който не пропускам да цитирам, говори за инволюция, революция и еволюция на материята, която представляваме и ние. Все едно развиваме кълбо, съдържащо всичко, на което сме свидетели и участници при развиването. В този смисъл светът е неделимо цяло, което си спомня за себе си, а вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Във този ред от мисли фотографията не е ли партитура с три времена едновременно?  В мислите си реализираме въображаем свят, преведен на езика, с който живеем и се развиваме. Добрата фотография е език, в който думите са излишни. Те биха ограничили израза на сниманото и отнели възможността всеки да интерпретира според визията  си.

Когато разговарям или съм замислен, не мога да снимам. Фотографията е успешна, когато надминава обяснението. Това се случва в привилегировани моменти, в които животът с наша помощ ни подарява сполучливия кадър.