Великден – Пасха

Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските си години, прекарани в София на този ден (блогове в Хроника и фотография). Политам назад в историята, когато евреите напускат Египед, слагат край на робските години и с багажа на наученото получават и изучават законите на Свобода. Този първи празник на Свободата в света наречен Пасха свързваме с пролетта и Рождество Христово.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделим) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство, нито грижата всеки ден „да излиза от Египед”, символ на робство в библейските текстове. Свободният израз, словесен или физически, както и това да го споделиш не идва сам от небето!

Част от цивилизацията днес се ражда в Египед преди пет хиляди години. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, поражда се идеята за човешката интелигентност, способна да доминира природата. Човекът, заедно  с овладяване на материята, майсторски използва плодородието и съвършенния ритъм на природата. Това прави тогавашните фантастични, все още ненадминати архитекти и инженери да се приемат на сериозно, да се имат за богове. Така става и днес, когато самоиздигнали се, обхванати от себе си личности зачеркват лицата на ближните си. Фреските в египтските храмове от онова време, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме единствено инструменти на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване, неща познати и сега. Да се излезе от Египед означава човек да си възвърне физиономията, свободата на личността.

Защо е било необходимо Абрахам, обикновен овчар от Галилея, по заповед Божия да организира цял народ, да поведе евреите към Египед, при положение, че Моисей ще ги извежда триста години по-късно? Изграждането на народа е налагало, макар с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Урокътът е валиден и днес, коментира се от млади и стари на масата на всяка Пасха с “уста, която говори”: да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме. Всекидневното осъзнаване, толкова важно за Свободата, е валидно също за Любовта, както и за Приятелството или Отношенията между народите.

Четиредесет години лутане в пустинята са необходими за създаване на две нови поколения вече забравили робските навици. Първата Божа заповед е свързана с утвърждаване на чувството за Свободата. На еврид глаголът съм не съществува в сегашно време. Човекът е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свобода да предприемем: един непрекъснат проект, творческа свобода.”

Весели Пасхални празници на всички с вкус към свободата!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*