Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” пише Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), на която след успешната изложба на Диан Арбюс (Ню Йорк 1923-1971)  виждаме фотографиите в музея Jeu de Paume в Париж. Ако Диан Арбюс прави революция във фотоизкуството, Беренис Абот, утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо субтилно реалността. И докато при нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“, за контраст в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“, фотографията не показва реалност, а е самата реалност, картография на света. Тя провокира, има политически смисъл, регистрира голямата скорост и промените, които стават в Китай, според него подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от несравнимата Беренис Абот. Виждаме еден сериозен провокатор – познаваме го по  средния пръст в серията “Игра на перспектива” пред пеизажи и паметници от цял свят, на които човек робува. Аи засега е затворен в Китай и не може да посети настоящата си изложба в Париж, пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, които наричал „второ правителство“. Но пустинята няма врати, каквито са съвременните методи на комуникация, които товарят, но и развързват света. Въпреки всички усилия на китайското правителство да спре известните блогове на Аи Вейвей, изразили драстичните промени в Китай, сега е възможно да ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

Лично аз нямам вкус към този вид изкуство, но все пак, няма лошо щом някоя форма то цели да променя света и нещо във всеки, който докосва.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Факт за въздействието на фотографията върху публиката е този елегантен парижанин, който мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Погледнато по същия начин това е нова реалност, този път в моя обектив, също мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи…

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която вдига роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

От паралела на двете изложби се вижда колко различна и със силно въздействие може да бъде фотографията, реагираща на времето, в което живеем. За разлика от Диан Арбюс, изразяваща силата на промените в Ню Йорк в първата част от миналия век, Съвременното Изкуство търси повече да провокира, отколкото да надминава себе си. То отговаря на болезненото  търсене на изход от невъзможностите на епохата, в която живеем. Нещата се повтарят различна интензивност, въпросите стават по-болезнени.

                                     / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*