Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” пише Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), която след успешната изложба на Диан Арбюс (Ню Йорк 1923-1971) се настани съвсем скоро в музея Jeu de Paume в Париж. Ако Диан Арбюс прави революция във фотоизкуството, Беренис Абот, утвърждава фотографията като огледало, субтилно изразяващо реалността. И докато при нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“, за контраст в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“, фотографията не показва реалност, а е самата реалност, картография на света. Тя провокира, има политически смисъл, регистрира голямата скорост и промените, които стават в Китай, подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от несравнимата Беренис Абот. Той е провокатор на сериозно ниво, – виждате средния пръст в серията “Игра на перспектива” пред пеизажи и паметници от цял свят, на които днес човек робува. В момента Аи е затворен в Китай и не може да посети настоящата си изложба в Париж. Това е пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, които считал за „второ правителство“. Но пустинята няма врати, такива са и съвременните методи на комуникация, които товарят и същевременно развързват света. Въпреки всички усилия на китайското правителство да спре известните блогове на Аи Вейвей, изразяващи драстичните промени в Китай, сега ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите му.

Лично аз нямам вкус към този вид изкуство, но нали Изкуството цели да променя света и нещо във всеки, който се докосва до него !

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Факт за въздействието върху публиката е този елегантен парижанин, който мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Погледнато по същия начин това е нова реалност, този път в моя обектив, също мимолетна, настанена в предишната реалност регистрирана от колегата Аи…

Виждаме приятелката на Аи, която вдига роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

От паралела на двете изложби се вижда колко различна и с невероятно силно въздействие може да бъде фотографията, реагираща в тон с времето. За разлика от Диан Арбюс, изразяваща силата на промените в Ню Йорк в първата част от миналия век, Съвременното Изкуство търси повече да провокира, отколкото да надминава себе си. То отговаря на болезненото, провокиращо търсене на изход сред невъзможностите на епохата, в която живеем.

                                     / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*