/автопортрет, Нова Зеландия/

Снимам и съм благодарен. Животът, богат на промени и преживявания, не ми даде възможност да развия в дълбочина други изкуства. С фотографията намерих начин да свържа духовиният свят, който ме е съпътствал навсякъде, със заобикалящия материален свят.  Поведе ме мистерията на мига, безкрайно интересните връзки пространство – време, вътрешен – външен свят, видимо – невидимо, светлина-сянка. Опитвам гледането да превръщам във виждам. Боя се да не изпусна опияняващата интензивност на живота. Стимулира ме търсенето на автентични моменти, в които се осъществявам щом ги осъзная и преживея истински. Извън тях ме задушава свят, изпълнен с условности и закони, необходими за хода и реда в живота. Опитвам да разчупя наложените граници. Автентичното ме презарежда, отваря нови хоризонти. Доказателството и плодовете са в някои от успелите фотографии. Плодът е стимул, мост, връзка и обмен със света. Постигнатото в себе си става автоматично за всичко и всички.

Животът и смъртта създават ценността на мига. Макар несъзнателно, всички търсим този мистериозен момент извън времеброенето, извън времето. Мигът на вечно претворяващото се Съвършенно. Голямата мистерия без име.