/ Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване, което чезне едновременно с жеста на реализацията. Мистерията в изкуството е в появата на нещо, което добива израз. Музиката, както любовта, се живеят без думи, без план, без рационалност. Който коментира, ни ги прави. Изживяваме момента, който не ни принадлежи. Изразът е в ефимерен звук, чезнещ заедно с вибрацията, която е породил. Следата се претопява в усещане, различно за всеки. Музиката не съществува, тя е миг на отдаване без притежание. Звукът ни докосва и остава място за следващия. Танцът в балета също.

                                                                                        / Национален балет, София /

Първите изкуства са свързани със звукът, с ритъма и танца,  поради нематериалния им, ефимерен характер. Движението на телата, заемащи в ритъм форми в пространството, е отдаване без материален остатък и следа.

Дъхът, който ни дава живота е неуловим. Подобно на всичко истинско, той не подлежи на притежание.  Притежанието ни отделя от потока на живота.

Намерили опора в грубата материя и казваме, че живеем. За съжаление най-често го правим в неразбрани мигове, запълващи живота с динамиката на промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усещането на фотографа, който превръща бягащия момент в материя. За разлика от него, художникът материализира върху платно това, което музиканта излива в тонове. Скулпторът и архитектът представят вътрешното си усещане по-комплексно в различни измерения.