/ Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който добавя и вади материя, докато постигне търсената форма,  фотографията е непрекъснат подсъзнателен диалог между селекция и изключване.

Още преди да погледне във визьора, фотографът е видял същественото, което ще сложи в кадъра. Художникът материализира усещането си в пластове от материя, насложени върху платното. Фотографът изключва ненужното в композицията, свързва елементите, всеки с всички и всички с всички.

Композицията създава напрежение, според каквото съдържа, но не от реалността на сниманото, а от погледа на фотографа, който дава стойност на видяното.

Фотографиите с времето изграждат образа на фотографа. Погледът му към външния свят, изразява това, което той носи в себе си. Изборът на сюжет, кадриран в определени условия, водят до желания успешен кадър.

Добрият фотограф не се учудва, не имитира, не търси оригиналност. В установеният му съдържателен почерк, липсват клонажи.

Фотографиите не са снимки. Между гледам и виждам разликата е голяма. Преди близо сто години големият Андре Кертез казва: добрия фотограф може да снима  всичко навсякъде, защото фотографира своя усет. Физическият факт трябва да дава психически ефект, с който да променя зрителя. Само в този смисъл изкуството не е допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

Пиша това в паметна Кати Хорна, въодушевен от настоящата й изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010