Светът и ние

Светът е субективна визия, формирана от възможности, които избираме между безкрайно много други. Другите възможности са също субективни. Световете, които ни се представят са оцветени винаги от нашата субективност. Можем да строим до безкрай различни форми на Светове, но те винаги са единствено наши, дори не тези на друг. Все едно притежаваме аквариум с риби. Можем да избираме, която риба искаме, но не и да бъркаме за рибата в друг аквариум. Имаме свобода да избираме единствено в определен наложен контекст. – Ал. Ходоровски

10-11 Ani Ivanovska                                                           /Анна Ивановска/

Проблемите нямат едно разрешение, а безкрайно много разрешения. Думата няма едно значение, а безброй значения. Символът няма една интерпретация, а безкрайно много интерпретации. Въпросът няма един отговор, а безброй отговори. Обектът не може да бъде наблюдаван от един ъгъл, а от безброй ъгли. Не би трябвало да търсим единствено въображаемо разрешение, единствено интерпретиране, единствен отговор, една гледна точка. Добре е да избираме между многобройни разрешения, интерпретации, гледни точки, това, което е най-полезно за дадено място в даден момент. – Ал. Ходоровски

20 Ani Ivanovska-1-2

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Чувството за вечност…

                                                     /Art Paris, Grand Palais, Париж/

Светът, в който живеем е голяма клетка в средата на лабиринт, висока колкото мисълта, широка според силата на волята, с дължината на живота. ….  И въпреки това няма човек, който макар за момент да не е обхванат от чувството за вечност.      Абрахам Ешел

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Красота и Истина

Умрях за Красотата, но едва наместена в гроба

и друг един – умрял за Истина – до мене настаниха.

“Защо изпаднала сте тук?”- той тихо ме запита.

“За Красотата”- отвърнах кратко.

“А аз за Истината. Те в едно са, двамата сме братя.“

Така, подобно на добри роднини,

говорихме си вечерта събрани,

докато устните ни мъхът с мъх покри,

имената скри ни.- Емили Дикинсън*

( Градината Тюйлери, Париж )

*Преводът от френски, а той от английски, без претенции еот мен, непреведим, както всяка истинска поезия.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: