Птици
февр. 01
2014
2014
Птиците в полета си на момента очертават своя Път: пътека няма за тези, които имат криле. Летейки, птиците отговарят на предназначението си. Тяхната същнот е изразена в самото им съществуване. Езикът на птиците се базира на асонанс – фонетичен. Той избягва тежестта на граматичните правила. Никога неутрални, птиците носят знаци за този, който ги разпознава.
Всеки човек, намерил призвание в себе си, олеква без да страда от гравитацията на обременени от противоречия мисли. Според величината на духа си той лети, воден от вътрешния си усет.
“Човекът-птица” продължава да бъде човешка мечта.
Коментар