Ош

Имам малък симпатичен спомен от Ош. След Бишкек втория по големина град в Киргизия Ош впечатлява с голям стар базар на пътя на коприната. На възвишение с чудесна гледка към града се намира скалата на Сулиeйман (Taht-i-Suleiman), един от пророците в Корана. През 1510 година Бобур строи джамия в скала, която според Юнеско заедно с местноста наоколо е идеален пример на Свещена планина. Жените от града преди да родят се качват до джамията с молитва за здрави деца. Без да знам всичко това инстинкта ме води да снимам града от високо. Вместо входа на джамията със струпани туристи, предпочетох тези деца.

Наоколо на слизане от скалата жени се молят с ръце обърнати към небето. Позицията на ръцете е впечатляваща и питам минаващ наблизо местен защо дланите им са обърнати към небето, след което си докосват лицата. “ И да не си вярващ,  ако нещо не ти върви, спри за момент, въздъхни, обърни длани към небето – ще усетиш как става нещо… А лицето, то е прозореца към света…” – беше отговора.

                                                                  /Пакистан /

Следващата година високо в планината, в откъснато от цивилизации пакистанско селце,  едно дете държеше дланите си нагоре, а другарчетата му се възхищаваха.

Небето дава не по-малко от земята, те са взаимно свързани, а ние помежду им…

                                                                            / Мароко /

Често в пътуванията си из ориента забелязвам как не само при проблеми, а всеки повод е добър за този жест към това, което идва свише.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: