Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

Връзката музика-фотография е интересна. С обектива търсим да фиксираме хармонията в  света около нас, а тя се руши и изгражда, подобно на музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними по величина. Музиката стои откъм върха на пирамидата, а фотографията е едва приета като последно от изкуствата. Общ терен е мига и въображението. В музиката изплъзващия се миг посредством звука се свързва с идващия следващ момент. В това движение във времето бъдеще и настояще се сливат в хармонична динамика, която  задържаме за момент в усещането си. Музиката, когато я чуваме, ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията закования момент е геометрична статичност, която в избрания случай развинтва въображението и създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря хоризонти. Добрата фотография е ненагледна.

03 музиката поглед в бъд-3

И ето на какво ме навя последната книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”). Авторът дава цяла глава на музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Идеята е, че музиката на всеки народ дава възможност да разберем какъв поглед имат съответните хора спрямо бъдещето. В музикалното  произведение колкото повече музикални елементи се повтарят, толкова по-малко хората са готови да приемат бъдещето позитивно, с отворен боглед и смело да погледнат заливащите ги новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим в виртуално бъдеще.”, твърди Жак Атали. Тази идея се връзва с преживяванията ми в Китай, част от които описвам в предишните блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Идеята на  Атали потвърждава усещането ми за този милиард и половина китайци, обзети да строят отново „центъра на света“ около себе си, както са наричали винаги Китай: “Империята в Центъра”. Но ето, както музикалните им произведения за нас са по-скоро монотонни елементи, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи и земята, с която е вековно свързан, така продава и зеленчука, който е отгледал или най-прагматично упорито строи пътища и градове. Във всичкото това външния човек не съществува и ако ви забележат, то е за да ви покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Има ли бъдеще тази страна? Въпреки експанзията, това общество е затворено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Общество, изпълнено е с болка и катаклизми, както преживяното досега и непрекъснато повтарящо се минало. Това усетих и в пътуването си, но въпреки студените душове, в тази страна ви грабва, нещо силно, което ви кара да се върнете. Нещата в страната са толкова противоречиви (за нас), че ви се иска да се уверите, че не бъркате.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографията ми в случая е илюстративна без претенция за  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музика, танц, фотография, живопис, скулптура и архитектура

                                                                  / Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване, което изчезва заедно с жеста на реализацията. Мистерията е в появата, където нищо не съществува предварително. Музиката, както любовта, се прави без думи, без планиране или рационализиране – който коментира, ни ги прави. Изживяваме момента, който не ни принадлежи. Изразът е в ефимерния звук, чезнещ заедно с вибрацията, която е породил. Следата се претопява в усещането, винаги различно. Музиката не съществува, миг на отдаване без притежаване. Звукът докосва и прави място за следващия.

                                                                                        / Национален балет, София /

Звукът, музиката, ритъма и танца, са първите между изкуствата поради нематериалния си, ефимерен характер. Движението на телата, заемащи форми в пространството в ритъм е също ефимерно отдаване без материален остатък и следа.

Дъхът, който не можем да притежаваме и ни дава живот е също неуловим. Истинските неща не са предмет на фиксиране и притежание. Притежаването блокира, отделя от потока на живота, който  се изплъзва, остава неопределен. Опряни на грубата материя, казваме, че живеем, но животът е съчетание от често неразбрани мигове. Те го запълват с динамиката, промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усета на фотографа, превръща го в материя. Живописецът излиза от времето, не търси готов образ, а го изважда от себе си, вкарва в по-груба материя това, което музиканта излива с тонове. Скулптурът, както и архитектът, представят вътрешното си усещане в повече измерения.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: