Музиката, поглед в бъдещето и Китай

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

С обектива ловим и фиксираме моменти на хармония в заобикалящия ни свят и забелязваме как тя се руши и изгражда, подобно на тоновете в музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними. Общ терен е мигът заедно с усета да му дадем стойност . Звукът свързва бягащите моменти в  хармонична динамика, която оптваме да запазим в усещането си. Музиката ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история за зрителя. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря винаги ново усещане. Добрата фотография е ненагледна за погледа на всеки любител.

03 музиката поглед в бъд-3

В наскоро излязлата книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето – музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди автора, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малко хора от населението са готови да приемат бъдещето позитивно, смело, с отворен поглед идващите новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим във виртуално бъдеще.” Тази идея отговаря чудесно на преживяванията ми в Китай, които описвам и в предишни блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половина китайци са обзети, разбира се по китайски маниер, да строят „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както са наричали винаги Китай. Музикалните им произведения са монотонни, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи земята, с която е вековно свързан, продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища, градове с идеята за бъдещето на Китай. Във страната, когато пътувате, външният човек не съществува и ако ви забележат, то е за да покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията си в света, китайското общество в страната е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Усещате една болезненост и монотонност от преживяното, повтарящо се минало. Същевременно страната ви грабва с мащаба, разликите и противоречията (за нас), иска ви се да се уверите в неща, за които не сте помисляли и да разберете повече.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографиите тук са илюстративни, една идея без  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музика, танц, фотография, живопис, скулптура и архитектура

                                                                  / Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване, което изчезва едновременно с жеста на реализацията. Мистерията е в появата на нещо, което не съществува предварително. Музиката, както любовта, се правят без думи, без планиране, без рационализиране – който коментира, ни ги прави. Изживяваме момента, който не ни принадлежи. Изразът е в ефимерен звук, чезнещ заедно с вибрацията, която е породил. Следата се претопява в усещане, винаги различно. Музиката не съществува, тя е миг на отдаване без притежаване. Звукът докосва и прави място за следващия.

                                                                                        / Национален балет, София /

Звукът, музиката, ритъма и танца, са първи между изкуствата поради нематериалния им, ефимерен характер. Движението на телата, заемащи форми в пространството в ритъм е отдаване без материален остатък и следа.

Дъхът, който ни дава живот и не можем да притежаваме е неуловим. Истинските неща не са предмет на фиксиране и притежание. Притежаването блокира, отделя от потока на живота, който ни  се изплъзва и остава неопределен. Намерили опора в грубата материя, казваме, че живеем, но животът е съчетание от най-често неразбрани мигове. Те го запълват с динамиката, промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усета на фотографа, превръща мига в материя. Художникът излязал от времето, не търси готов образ, а го изважда от себе си, вкарва в по-груба материя това, което музиканта ще излее в тонове. Скулптурът и архитектът представят вътрешното си усещане в няколко измерения…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: