Краят на света

Пиша това есе няколко дни преди налижаващия според медийните предричания край на света (07.01.2012):

Краят на света Vat Nokor, Cambodia-3 copie

 

край на света

 

Vietnam01-2

Отварям скоба: дамата с лакираните зъби използва метод за консервиране по-дълго време. Според нея зъбите на животните, както и на някои хора са бели, защото те не знаят да ги опазват. Във фотографията по-горе виждате обратното, начин за избелване на зъби със сурово захарно цвекло – двете дами са от различни места едната от Камбоджа, другата от Виетнам.

Краят на света N. de Vietnam

 

Краят на света Vietnam copie

Края на света Viet Quang-8

Краят на света Vietnam

 

Краят на света Cambodia-5

Краят на света Cambodia-15

Краят на света Cambodia

Краят на света Cambodia-8

Краят на света Cambodia-11

Напразно търя своя фотография, в която да уловя край или начало на света, оставям на въображението ви да реши, но ми се прииска да нахвърлям няколко хаотични мисли на тази тема.

Всеки край предполага ново начало, което преди това е било в зародиш. Времето, в което живеем днес до голяма степен прилича на Ренесанса, когато  първите печатници са раздвижили човешката мисъл. След векове на догми, монопол на власт и религия, Лютер отваря пътя на съмнението и мозъците разбиват закостенели идеи. По същия начин светът се разчупва  и днес. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, интернета, новите технологии, всички имат подобен, още по-глобален революционен ефект.

Казват, че когато дядо Боже създал земното кълбо решил да му лепне  етикета: “Разтърси преди употреба!”

Днес информации ускорително ни заливат отвсякъде, повечето се е превърнало във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване, а за да изразят себе си, хората припряно търсят начини за общуване. Въпреки, че изразяват виждането си и го направят достояние на всички, всеки все повече се съмнява във всеки и във всичко.  За кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, от 7 милиарда жители на планетата над 6 ползват жсм жадни за връзка. За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти, парите не им стигат, търсят вечност!

Млади хора  в чудесен последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото не са сменили мокета си в къщи. Науката, все по-елитарна, изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с този на обикновенните простосмъртни.

Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, разграничава все повече и обезличава лишените от възможност да напредват. Фрагментизирането на обществото създава групировки и секти. Ритуалността, спояваща хората чезне, смисъла на речта се губи. Думата, смисленият израз, изразът на емоционално състояние, губят стойност. Да сравним жеста и поздрава между непознати хора сред природата и неудобния, почти невъзможен контакт в асансьор, на улицата, в мола, в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението във времето пречи за структуриране на смисъл. Младите хора губят погледа си към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало. Звучи песимистично, какъвто би бил края на света. Но катаклизъм означава подновяване и че това са симптоми за идващото ново, ролята на което е да преобрази изживялия времето си свят.

В случая се кръстосват две противоречиви състояния, породени от един и същ феномен. Цифровата техника подпомага индивидуалната изява, виртуално  увеличава възможността за връзки и формите за споделяне като изход от болезнена неизява и от задуха във всеобщия егоцентризъм. Това се вижда във феномена фейсбук, туитър, линкед-ин…, в непрекъснато раждащи се нови системи за връзка. Виртуалните мостове ще еволюират до нови начини на комуникация, в които заедно със скоростта на връзката ще бъде привилегировано качеството на взаимоотношенията. Хаосът в обществата провокира агресивност, която също е мотор за създаване на нов ред. Напрежението, в което живеем е индикатор за Нещото, търсещо път за изява. Високата температура на болния е израз на борбата за оздравяване. Строгите канони водят до диктатури, до културно вкостеняване на обществото, както и до разруха на самата система – видяхме го с Комунизма.

Новият свят е в зародиш. Той е различен, много по-пълноценен и интересен. Условието е да не повторим грешките от миналия най-кръвополитен век от историята. Полюсите на влияние в света се насочват към Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план. Колкото и егоистично да се бавим и лутаме, никога не сме осъзнавали така добре ролята на Природата, както и възможността да опазим планетата. Остава да прилагаме натрупаните познания, най-вече да добием съзнание за себе си, ролята ни в супер интересната аватюра на земята. Всичко това не означава край на света, а е интересно начало. Животинският свят е адаптиран към средата си, докъто човек е в непрекъснато търсене. В това е трудността и големината на Хомо Сапиенс.

Изкуствата и фотографията –  блогът е за фотография – изразяват чудесно социалните ни проблеми. Дълбочината, чувствителността на артистичния усет бяга все по-често в повърхностни ефекти, сякаш наближаваме и края на изкуствата, недостатъчни, както и религията, да компенсират трудния преход към идващото ново, нетърпящо нищо ИЗКУСТВЕНО. Набиващите се на очи ефекти търсят как да шокират, да покажат, че в цялата си болка и невъзможност за бърз изход, търсим да реализираме нещо като претендираме да сме извън него… и това в търсене на някаква въображаема свобода с болезнената жажда да бъдем независими. във фотографията си също имам желание да уловя момента по най-свободен начин! Да става както искам, по свой избор, дори за момент, който не ми принадлежи,… но го търся и искам да бъде мой – противоречиво, нали? До средата на миналия век изкуството ни е помагало да дишаме по-свободно. Днес по всичко изглежда, че това не е достатъчно. Вече повече от седемдесет години, загубили вяра в установените канони,  все по-често си даваме вид, че правим изкуство – наричаме го консептуално или с други имена и под различни форми, само и само да бъде различно. Цинизмът и гротескното изразяват собствената ни невъзможност да преминем прага на воалираното Ново. Технологиите ни манипулират, завладяват, дават ни нови възможности, все по фрапантни, запълват повърхностно празнотите в живота. Тиражите на фотографиите трябва да се правят все по-големи, часовниците, дамските обувки или джиповете в центъра на града също. По-голямото шоу е огледален образ на по-голяма празнота, която го е предизвикала, крещяща за ново! И това, заедно с култа към изгубеното минало, минало, към което всъщност нямаме никакво желание да се връщаме. Това не пречи на една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още може да струва десетки хиляди евро. Наред с това една професионално добре снимана обувка в огромен  качествен тираж на новоизлюпен „галям“ фотограф със създадено име благодарение на добра реклама ще струва десетки хиляди евро.

Тези преходни времена, все едно в какви обстоятелства, не могат да изтрият човешкия дух. Новото ни тегли напред повече от всякога, а самият искрен акт на творенето е без мярка и извън времето.

Краят на света

Дано да не ви е заболяла главата, увляках се в неизчерпаемостта на темата, която в началото от хумористична, заприлича на жиците от тази фотография. Всъщност до 7-ми януари има още време и ако блоговете спрат, означава, че краят на света е наистина настъпил.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: